превод: Красимир Георгиев

ТЪНИЧКА КАЛИНА

Люшкаш клонки нежни
ти, калина тънка,
и главица свеждаш
над стобора вънка.

А до път изправен
край река широка
дъб се извисява,
също тъй самотен.

„Искам аз, калина,
до дъба да грея,
той ще ме закриля
да не се люлея.

Тънки клонки нежно
в него ще прилепна
и с листа копнежно
ден и нощ ще шепнем…”

Но калина близко
до дъба не тичка,
щом съдбата иска
да е сам-самичка.

—————————–

* Литературен първообраз на тази популярна руска народна песен е стихотворението на поета Иван Суриков „Рябина”.

—————————–

ТАМ ПО ПИТЕРСКА

Там по Питерска, Тверско-Ямската,
Тверско-Ямската, по пътечката

идва моят мил - сам на тройка е,
мил на тройка звън-звън камбанките.

Мил на тройка звън-звън камбанките -
и камбанките, и звънчетата…

Пише моят мил писъмце до мен,
писъмце до мен - вест нерадостна.

С вест нерадостна той оплита ме,
недописана, неизказана -

пише милият със сълзите си,
те горещи са, буйномладостни:

„Не седи, Дуня, в късни вечери,
в късни вечери пред прозорчето,

не пали, Дуня, свещи восъчни,
свещи восъчни за посрещане,

не бъди към нас тъй очакваща,
не очаквай с жар гост по пътя стар!”

Ето, идва тук моят мил другар,
идва-идва той и покланя се:

„Здрасти, миличка и прекрасничка,
досегашна страст поугаснала!

Не дойдох при теб на гостуване,
аз дойдох при теб за сбогуване,

любовта ми с теб бе щастлива чест,
ще се женя аз, но за друга днес!”

„Ожени се ти, мой безсъвестен,
мой безсъвестен мил приятелю!

Изненада ме, не очаквах аз,
не очаквах аз тези думички,

поизплаши се сърчицето ми,
ти вземи-вземи остра сабя и

ти срежи-срежи мойта бяла гръд -
виж сърцето ми изоставено:

с черен бархет то е забулено…”
„Моя миличка, не тъгувай ти,

не тъгувай ти, моя влюбена!
По-пленително ще те любя пак,

ще се срещаме по-стремително!”
„Не реди лъжи, мил приятелю!

Ти ще идваш тук, ще разпитваш мен,
после с младата ще споделяте!

Ще се сърди тя, твойта младата,
с нервна леност и с гневни ревности.

Нека идем с теб там в градината
и подаръци да разменяме.

Ти вземи-вземи златно пръстенче,
ти върни-върни шалче лъскаво!

Пръстен твой е той в сватбен свят олтар,
шалът стар е мой за жениха дар!”

ТОНКАЯ РЯБИНА

Что стоишь, качаясь,
Тонкая рябина,
Головой склоняясь
До самого тына?

А через дорогу,
За рекой широкой
Так же одиноко
Дуб стоит высокий.

„Как бы мне, рябине,
К дубу перебраться,
Я б тогда не стала
Гнуться и качаться.

Тонкими ветвями
Я б к нему прижалась
И с его листами
День и ночь шепталась”.

Но нельзя рябине
К дубу перебраться,
Знать, судьба такая, -
Век одной качаться.

—————————–

ВДОЛЬ ПО ПИТЕРСКОЙ…

Вдоль по Питерской, по Тверской-Ямской,
По Тверской-Ямской, по дороженьке.

Едет мой милой, сам на троечке,
Мил на троечке с колокольчиком.

Мил на троечке с колокольчиком,
С колокольчиком, со бубенчиком…

Пишет мой милой ко мне грамотку,
Ко мне грамотку - весть нерадостну.

Весть нерадостну не пером писал,
Не пером писал, не чернилами, -

Пишет милый мой горючьми слезьми,
Горючьми слезьми молодецкими:

„Не сиди, Дуня, поздно вечером,
Поздно вечером под окошечком;

Ты не жги, не неги воскову свечу,
Воскову свечу воску ярого;

Ты не жди, не леди дорога гостя,
Дорога гостя, дружка милого!..”

Вот идет-идет дружок миленький,
Он идет-идет, низко кланятся:

„Здравствуй, милая, расхорошая,
Моя прежняя полюбовница!

Я не гость пришел, не гоститися,
Я пришел к тебе распроститися,

За твою любовь поклонитися.
Ты позволь, позволь мне женитися!”

„Ты женись, женись, разбессовестный,
Разбессовестный дружок миленький!

Я не чаяла в тебе этого,
Не ждала того я словечушка,

Испужал мое ты сердечушко.
Ты возьми, возьми саблю вострую,

Ты разрежь, разрежь мою белу грудь,
Посмотри мое ретиво сердце:

Не белей оно черна бархата…”
„Не печалься-ка, моя милая,

Моя прежняя полюбовница!
Я любить буду пуще прежнего,

Я ходить стану чаще старого!”
„Не обманывай, дружок миленький!

Ты ходить будешь, всё расспрашивать,
Молодой жене всё рассказывать!

Молодая жена будет сердиться,
На меня, младу, будет гневаться.

Пойдем в садичек, разгуляемся,
Мы подарочкам разменяемся:

Ты возьми, возьми золото кольцо,
Ты отдай, отдай мой тальянский платок!

Тебе тем кольцом обручатися,
А мне тем платком жениха дарить!”