ДУХОВНО ВЪПЛЪЩЕНИЕ

Гагик Давтян

превод: Роман Кисьов

ДУХОВНО ВЪПЛЪЩЕНИЕ

Сякаш беше сън, и аз живеех в този сън,
блажен, далечен сън,
и аз съвсем забравих, аз не помня,
кога и кой всъщност ми е завещал
тук да се родя…

Забравил съм, но помня ясно,
че под безкрайното небе
не бях търсил ни за миг
това отечество, а го избрах веднага…

И сигурен съм,
че ако трябва пак да се родя,
то непременно тук бих се родил отново,
със този същия баща,
със същата ми майка.

На всеки, на абсолютно всеки,
който е роден на тази земя,
желая преди всичко - такъв именно сън,
където преди да се появят на светлина,
децата му да са живели точно там, където и
самият аз - преди всички рождества,
такъв сън - чист като зора,
такъв сън - видим само със затворени очи.

И аз завещавам светлината на всички,
                  на абсолютно всички,
нека светлината отвори нашите сънни очи,
понеже светлината живее единствено
в отворени очи,
аз завещавам светлината,
предвечната, като миг на сътворение,
който е безкраен и толкова чист,
че човек желае

пред неговото духовно въплъщение
да коленичи и… да заридае…


БЛАЖЕНСТВО
……..
…и тръпки преминаха по гръбнака,
и тялото се напрегна,
и стана като струна.
Беше ми така горещо,
че дишах тежко,
сякаш бях попаднал
под вълна
и потъвах бавно
към дъното.
И закрил очи,
отдясно на хищна птица,
отново в облаците
полетях…
И изведнъж,
откъде - не зная,
с отмерени и бавни
крачки
пристигна Съдбата;
тя шепнеше:
опомни се, ела на себе си,
слез на земята!
И аз отворих очи…
Тази ябълка, това дърво на познанието,
което тайно от мен е растяло,
покри лицето ми
с тежките си клони.


МОЛИТВАТА НА ОКРЪЖНОСТТА

Точка А
Аз съм там, където ти
била си само преди миг,
аз бягам веднага след теб,
и слава Богу,
че никога не ще те догоня,
че ти ще ми принадлежиш
само след моята
смърт.

Точка Б
Ти си там, където аз
бил съм само преди миг,
и ти бягаш стремително след мен,
и слава Богу,
че никога не ще ме догониш.
Аз ще ти принадлежа
само след твоята
смърт.


БОГ С ТЕБ

Не умеех да прощавам -
затова простих…
Ти умееше,
но не прости.
А сега си до мен
и очакваш признание,
но аз промълвих само това:
- Бог с теб!

Защо се мръщиш?
Знаеш ли, в мен
се пробуди внезапно
есенен вятър,
пронизителен вятър,
вятър свиреп,
загребващ хиляди листа
в огромните си длани,
той се смееше безумно
над тяхната смърт,
а след това, ридаейки, утихна…
Тези листа
са събирали юнската светлина,
а сега тях вече ги няма…

Ти мълчиш,
ти очакваш
предишните страстни слова,
пусто, пусто е в оголената ми душа:
- Бог с теб!


КЪДЕ СИ ТИ?

В безмълвието на твоите устни помръква
нощната тишина…
Къде са звездите, спорещи с нея?
Изпи ги луната.

В звучението на твоите устни
блестеше пладнешкият зной.
А нощта внезапно отстъпи,
и зад моя гръб -
мигове от вечността,
пропадащи във мрак,
защо, безгрижна,
ти просто така
ме остави без сън
и защо
се чувствам бездомен
във своя дом.
Две смугли ръце
успяха да спрат
въртенето на Земята,
променяйки всички правила…

Къде си ти?


ОТКРИТИЕ

Неведома горчивина,
забравена отдавна,
проникнала в кръвта по вените
на моята безсъница,
откриваща ми тайната
на дните, преминали във вечността,
неведома горчивина,
забравена отдавна.

Мълчанието проговаря,
гонено, убивано,
и бледнее красноречието
на глаголещия елей.
Неведома горчивина,
проникнала в кръвта по вените
на моята безсъница.


***

Не, нищо няма да изчезне безвъзвратно
в непроходимите джунгли на вековете.
Миналото тече във вените дълбоко.
Не, нищо няма да изчезне безвъзвратно.

И зад отговора - поток от въпроси,
всеки отговор влече въпрос.
Не, нищо няма да изчезне безвъзвратно
в непроходимите джунгли на вековете.