Абдул Уахаб ал-Баяти

превод: Георги Ангелов

Веднъж, вземайки се прекалено
на сериозно,
Нищото се превърна в Нещо.

Първо беше: мама, мама!
После: малко, малко!
После: мое и моя!
И накрая: Аз!

- Откъде?
- Не знам.
- Защо?
- Неясно.

Но Аз си е Аз.
И ти за мен.
И той за мен,
и всичко за мен…
Приятно!

След това - нищо.
Някакви сенки.
Мълчание наоколо,
движението спира:
Нищото поражда Нищо.

Откъде се е взело?
Откъде е дошло?
Кой вятър го е довял?
Защо този призрак оклюмал
е все начумерен и недоволен?

Но това е самата същност на абсурда!
От нищо към никого,
драма без смисъл,
драма без актьори,
сцена, която всички смазва.
И изведнъж… ни помен от дявол.
Не остана и следа.

Нещото веднъж през нощта
пак се превърна в нищо.