Абдул Уахаб ал-Баяти
Абдул Уахаб ал-Баяти (Abdul-Wahab Al-Bayati), иракски поет, роден на 19.12.1926 г. в Багдад. Завършва арабска литература (1950) в университета в Багдад, става учител, но загубва работата си, след като участва в лява демонстрация - Ирак по това време е приятел на Запада. Принуден да напусне страната си през 1955 г. Прекарва дълги години в изгнание заради комунистическите си убеждения в Ливан, Сирия, Египет, Австрия и СССР. След Юлската революция 1958 г. се завръща в Ирак, работи в министерството на образованието, след което е културен аташе в СССР до 1961 г. но и после продължава да живее в страната. Връща се в родината си след преврата 1968 г., когато социалистическата партия Баас поема контрола на властта. През 1979 г. заема дипломатически пост в Мадрид, където е изпратен от Саддам Хюсеин. След нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г., подава оставка и е лишен от своето гражданство през 1995 г., след което живее в Саудитска Арабия и Йордания. Критиците го сравняват с Назъм Хикмет и Пабло Неруда. Автор на поетичните сборници „Ангели и дяволи” (1950), „Счупени ибрици” (1954), „Стихове в изгнание” (1957), „Любов, смърт и изгнание” (2004) и др. - има над 20 стихосбирки. Превежда стихотворения от Пол Елюар и Луи Арагон. Публикува и книга с проза за своя поетичен опит. Има 13 внуци. Умира от сърдечен удар на 72 г. в изгнание на 03.08.1999 г. в Дамаск, Сирия.
Публикации:
Поезия:
