ИКОНОМИКАТА НА УКРАЙНА Е УНИЩОЖЕНА ОТ ЕВРОНАЦИСТИТЕ

Михаил Делягин

превод: Румен Воденичаров

Триумфът на Русия на Олимпиадата в Сочи беше забравен веднага след нейното закриване. Още тогава ние (руснаците, б.пр.) се чувствахме като намерили за късмет монета на погребение, даже по официални данни закриването са гледали по-малко хора, отколкото откриването.
Превратът в Украйна можеше да се предвиди. Нали всички са учили в различни училища, но от еднакви учебници. Агресията на Саакашвили срещу Русия и вълненията в Тибет по времето на пекинската Олимпиада-2008 показаха, че нашите американски колеги са усвоили технологията на превратите по време на максималното отвличане на вниманието на противника.
Първият опит се провали, но веднага след като раните се затвориха, те се коригираха.
На глобалния бизнес е нужен хаос на все нови и нови пространства, за да може спекулативният капитал да се насочи към последното тихо пристанище - американските банки и по такъв начин да се подпомогнат Съединените щати.
А Украйна обещава се превърне в нова Югославия и за двата стратегически конкуренти - Европейският съюз и Русия. Нейната уязвимост носи системен характер. Икономически тя може да съществува само в тясна кооперация с Русия. Без нея Украйна не е нужна никому и за кратко време ще се върне в състоянието си от първата половина на 17 век: Киев, Галичина, Запорожката и Турската (за нея тактично премълчават) сеч, Крим , а между тях - дива степ.
Но за украинската управляваща камарила интеграцията с Русия е равносилна на политическа смърт, тъй като абсолютното мнозинство на страната говори руски език и икономическа интеграция само ще обедини наново изкуствено разделените народи. Ето защо политиката на всички украински ръководители беше насочена към потискане на самоорганизацията на руските области (в това най-успешен беше Янукович) и към поощряване на „западняците” включително до методична подмяна на управленческите и интелектуалните кадри в Киев.
В икономиката те блокираха интеграцията с Русия, което доведе до разруха на украинското стопанство и до измиране на населението дори по-интензивно отколкото в Русия - за годините на „демокрацията” то намаля с 13 % без да се отчита масовата емиграция.
Да се продължава безкрайно политика на самоунищожаване не е възможно, но Янукович доказа, че дребни мошеници не са способни да взимат стратегически решения.
Движещите сили на държавния преврат са бандеровците, които бяха отглеждани от всички украински ръководители от 1992 година насам. Но те бяха обучавани от европейците и даже от израелци. Това е съвместен проект на Евросъюза и САЩ.
От разговори с бойци от „съпротивата” става ясно, че превратът е бил планиран за лятото. Но по някои информации Янукович е направил опит да сложи ръка на бизнеса на олигарси, довели го на власт и това е станало причина за форсиране на „Евромайдана”.

Ние бяхме свидетели как опозицията беше неприкрито дирижирана от „дипломатите” на ЕС и САЩ, а министрите на европейските страни явно притискаха Янукович, диктуваха му и му даваха гаранции, които нито един от тях, разбира се, нямаше намерение да изпълнява даже теоретически.
Сега всички тези хора крещят, че това не е преврат и те нямат никакво отношение към него и само са „раздавали закуски”. Ние, обаче, трябва да знаем, че думите на западните дипломати пет пари не струват и тези хора ще ви лъжат в очите спокойно и цинично. Според нашето разбиране Западът не притежава съвест и достойнство, и да се забравя това (както и да се преживява по този повод) е неразумно.
Янукович беше свален не за това, че е искал да убие своята икономика със зона за свободна търговия с Европейския съюз, заради управление от негова страна от външни сили и за укрепване на западните граници на Украйна. Каквото и да крещят руските либерали (включително и Навални), за влизане на Украйна в Митническия съюз във Вилнюс не е ставало и дума. Там Янукович просто е молил за отсрочка, за да успее да излъже Русия и да получи пари от нея. Но тази конструкция се оказа твърде сложна за евробюрократите. „Крачката встрани” беше възприета като бягство и конвоят „откри огън” без предупреждение.
Сега в Украйна има много изявени и добри хора. Сред проукраинските лидери е Олег Царьов, избраният за кмет на Севастопол Чалий и „персоналният затворник” на Янукович - лидерът на партия „Родина” Игор Марков. Но сериозен политик е само Юлия Тимошенко. Ненапразно лидерите на Майдана да последно не направиха нищо за нейното освобождаване.
Тази „девойка с косата” представлява Чубайс в пола. Ако тя не бъде убита от евронацистите, обвинявайки за това агентите на ФСБ, тя ще ги погълне, без дори да усетят.
Що се касае до „демократическите декорации” на евронацистите Кличко, Тягнибок и Яценюк, то те вече бяха освиркани. И не представляват никого, освен западните дипломати, които не държат да заучават нови украински фамилии. Тези залязващи марионетки могат само като Тягнибок временно да продължат своето пребиваване като озвучават целите на евронацистите.
Но и Тимошенко е само един Керенски. Тя ще превърне територията завладяна от евронацистите в такъв ад, че хората ще започнат да вият и, страхувайки се за живота си, ще организират своята защита.
Ако Русия стане адекватна, след Февруарската революция в Украйна ще дойде и Октомврийска революция, въпреки че засега нейните лидери не се забелязват. Както през 1917 година.
Сега има реална опасност евронацистите да започнат наказателни експедиции към Одеса, Севастопол, Донецк и Харков „за възстановяване на териториалната цялост” и за смазване съпротивата на тези, които си позволяват да говорят на руски. Евронацистите сега са в еуфория от победата си и се карат помежду си, но щом техните западни покровители им подадат команда, те ще я изпълнят умело и безпощадно. Като бандеровците през войната, които изтребиха 80 000 поляци на северозапад във Волинска област.
Сега на власт идват същите тези бандеровци и е наивно да се мисли, че слюнките на бясно куче текат от глад.

Най-доброто развитие на събитията, което бихме могли да си представим е лидерите на рускоезичната част на Украйна да обявят, че е извършен държавен преврат с помощта на държави от НАТО и столицата на Украйна временно е окупирана от евронацистите.
И като следствие от това би могло да бъде съставено, например в Харков, законно временно украинско правителство или да се провъзгласи Свободна Украинска република вместо сегашната окупирана „държава Украйна”. След като бъдат назначени регионални и местни органи на властта, военни командири, сътрудници на правоохранителните структури и съдии (неподчинили се при уволняването им), следва да се изпратят делегации във всички армейски части, особено в Севастопол и в органите на местно самоуправление на кримските татари, както и въвеждане на военно положение.
Разбира се трябва да бъдат пресечени незабавно всички постъпления в контролирания от евронацистите бюджет, да се изработи собствен бюджет, да се учреди Централна банка и да се въведе своя парична единица (или да се приеме руската рубла, което е по-лесно). Бандитските формирования и техните участници в случая се обявяват за нарушители на закона, започва се формиране на войски за освобождаване на Киев от бандеровската чума. Заявява се, че след освобождаването на Киев ще се проведат парламентарни и президентски избори на базата на Конституцията от 2004 година.
Янукович се арестува и бива съден по бързата процедура по законите на военното положение.
Конгресът в Харков е длъжен да направи именно това и ако в Украйна се появи собствен Де Гол, времето още не е изгубено.

Уви, това сборище на контрапротеста потъна в каша от безсмислени думи, превръщайки се в публичен сеанс на политическа импотенция. Когато хората имат за цел не победата, а „само протест без край”, техният край е близък и печален. Те не смеят да помислят за собственото си бъдеще. Те продължават да смятат за президент предателя Янукович.
Това дори не е смешно.
Ако рускоговорящите части на Украйна се осъзнаят и вземат в ръце съдбата си, страната за известно време ще се раздели, а след това гражданите ще прогонят евронацистите, както това вече се е случвало по време на Гражданската и Великата Отечествена война. Украйна отново ще бъде обединена.
Ако рускоговорящата част на Украйна не успее да се обедини поне за своето оцеляване, то разделяне няма да има, а ще се получи гниещо на живо блато. Просто в едната част убиващата всичко живо гной ще бъде с жълто кафяв цвят, а в другата с жълто-синкав.
В много от регионите вече има проблеми не само с продоволствието, а и с водата. Всеобщото упование на “Евромайдана” (за което мълчат журналисти и политици), че след свалянето на Янукович Европа ще отпусне 150 млрд евро, прилича на страничен ефект от стимулиращи препарати.
Без Русия икономиката на Украйна ще фалира още през тази година, а през зимата ще настъпи глад. Ще бъдат спрени всички държавни разходи с изключение на заплатите (и то частично) - явен признак, че западните заеми ще бъдат давани за доубиване на промишлеността и за обслужване на отпуснатите по-рано кредити. А хуманитарна помощ досега не е спасявала никого. Към нас вече тръгнаха бежанци. Тяхното число ще нараства и за тези, които не могат да се устроят сами, ще трябва да се намерят както жилища, така и подходящи работни места.
Украинска икономика вече не съществува. Скоро след прекъсване на кооперативните връзки ще усетим това и ние.
Трябва спешно вместо украинските заводи да се закупят други и с олимпийски темпове да се пуснат в действие в Русия. Украинските работници, инженери и директори организирано ще преминат на свободните работни места в тези заводи. Чиновниците, които ще се опитат да крадат в този преход, трябва да бъдат разстрелвани. Само така ще се сложи началото на борбата с корупцията в Русия.
„Януковичите” в Русия се стараят да не обръщат внимание на намеренията на евронацистите да пренесат войната на нейна територия и да започнат „освобождаването” на Воронежката, Липецката и много други области. Но даже и да закъснеят с реализиране на плановете си, то атаката на руската ВМБ в Севастопол изглежда неизбежна. Там вече е пристигнал от Италия станалият при Тимошенко милиардер Аваков, който има репутация на хомосексуалист т.е. на носител на базовите ценности на съвременна Европа.
Русия изпадна до състояние, в което ще трябва да последва примера на такава „велика” държава като Румъния и категорично да заяви, че още при първия случай на етническа агресия на територията на Украйна, временно ще въведе войски за защита на рускоезичното население (Думата вече разреши на президента този акт, б.пр.)
Фактът, че след сердюковщината руската армия е друга и достатъчно мобилна, ще трябва да охлади животинската русофобия на евронацистите.
Иначе може да се пролее много кръв.
Разбира се, защита на руските граждани извън РФ, когато те самите са подложени на безпощаден корупционен натиск вътре в нейните граници, изглежда странно, но трябва да се започне отнякъде.
Всеки украински гражданин, който може да общува и ползва руски език, трябва автоматически (само със заявление) да получава руско гражданство.
Братският народ е в беда и не сега е време да се правим на по-големи за негова сметка.
Необходимо е на ниво ООН официално да заявим, че в Украйна е извършен държавен преврат и в момента легитимна украинска държавност не съществува. Ако украинската държавност се възстанови например в Харков, то тя следва да бъде призната като наследница на старата Украйна, да се развиват стопански отношения с нея, де се обезпечи нейното енергоснабдяване (дори на кредит), да се сключи договор за дружба и взаимна помощ в случай на метеж, опити за геноцид или външна агресия.
В случай, че украинската държавност не се възстанови и Югът и Изтокът признаят властта на евронацистите, да се прекъснат всякакви отношения с тях. Транспортът на газ през територията на Украйна следва да бъде прекратен още след първия откраднат кубически метър и газовият вентил трябва да бъде затворен на границата на територията, контролирана от евронацистите, независимо дали това ще бъде границата с югоизточна Украйна или сегашната руско-украинска граница.
Ако Крим обяви своя държава, ние трябва да установим с нея най-близки отношения. Ако Крим проведе Референдум за присъединяване към Руската Федерация, ние трябва да го приемем, да въведем поправки в Конституцията и промени, гарантиращи правата на кримските татари, разбира се, не изключителни права, а равни с тези на руснаците, украинците и другите етнически групи, живеещи на Кримския полуостров. Още сега те трябва да бъдат запитани за съответни предложения от тяхна страна.
В случай на опити за провеждане на наказателни експедиции на евронацистите към Крим или агресия на международни ислямски терористи (както се случи в Сирия, б.пр.) Русия е длъжна да предприеме светкавични мерки за защита не само на руското, но и на цялото гражданско население на Крим.
Ако украинската част на Черноморския флот реши да се включи отново в неговия състав, то това решение трябва да бъде подкрепено с всички сили.
Всички чужденци както в Украйна, така и извън пределите й, които поддържат евронацисткия преврат в Киев, не трябва да бъдат допускани в Русия. Нашите граждани имат право на всякаква добросъвестна заблуда в рамките на закона, но Русия няма никакви аналогични задължения към граждани на чужди държави.
Лица от рода на Тягнибок, призоваващи за забрана на руския език и наказателно му преследване или за военна агресия за „освобождаване” на руски територии като Воронежка, Липецка и други области, при появата им в Русия да бъдат арестувани и съдени за екстремизъм.

Най-важният урок за Русия от всичко това е следният: когато държавната власт се крепи на крадците и заради кражбите - то на нея е съдено да изчезне.
Защо украинският елит клекна под натиска на боевиците от Майдана и започна да обслужва новите окупатори? Защо Янукович предаде Родината си?
Защото тези хора живеят с мисъл за откраднатите богатства, които са изнесли в богатите страни на Запада. И когато дипломатите на тези страни заплашиха Янукович, че ще загуби активите на неговото семейство, той малодушно предаде своята страна и лиши гражданите на Украйна дори от правото на живот. А след това него, разбира се, го излъгаха. Да изпълниш обещание дадено на предател, значи да не уважаваш себе си.
Ако руската държава продължи да не развива страната си, предпочитайки както в последните 10 години да натрупва парите на данъкоплатците в т.н. Резервен фонд и Фонд за „национално благосъстояние” т.е. да подпомага нашите стратегически конкуренти - намаляващият икономически ръст още през тази година ще премине в нарастващ икономически спад.
Ако руската държава продължи да поощрява корупцията (например със закона, позволяващ на чиновниците официално да се занимават с бизнес), след година-две нас също ни очаква Майдан, но на мястото на бандеровците на него ще бъдат ислямистите. Сравняването на броя на участниците в религиозни акции и проправителствени митинги в Москва показва още днес, че ислямистите са видимо повече, отколкото привържениците на властта.
Ако руската държава не се очисти от „офшорната аристокрация”, то тя заради недвижимата собственост и банкови сметки в чужбина ще предаде своя народ. И властта ще премине не в ръцете на бандеровци, а в ръцете на ислямистите. И тогава дудаевският лозунг „Руснаци, не си тръгвайте, ние имаме нужда от роби!” ще може да бъде прочетен на стената на Кремъл.
Готови ли сте да оцелявате в „Москвабад” и да ви наричат „русня”?
Тогава забравете за украинския урок.
Това е и просто, и доста надеждно.