Вичо Бончев
Вичо Илиев Бончев, изтъкнат народен певец, е роден в село Спасово, Чирпанско, през 1868 г. От същото село са баща му Илия и майка му Ганка. Тя произхожда от големия род Чукалови, сред които има добри свирачи и певци. Вуйчото на Вичо Бончев - Златан Чукалата, е известен за своето време музикант. Първите песни през детството си Вичо слуша от майка си. Те са старинни, много от тях тя е научила от брат си Петко войвода - кавалджия и буйна глава, чийто хайдушки гроб е неизвестен. Кавалджия е и Боню, по-големият брат на дядо Вичо. Неговият тъст пък, поп Манол Минков Коларов, свещеник в селото, е известен с умението си в черковното пеене, председател на Тайния революционен комитет в Спасово и другар на Левски. Самият Вичо Бончев също не остава встрани от големите социални катаклизми на времето - доброволец е в Сръбско-българската война и в Междусъюзническата война. Занимава се със земеделие, лозарство, народна медицина. Сам се научава да свири на гъдулка. Още на младини се прочува като изкусен свирач и певец. Възприема и съхранява най-ценното от по-старите майстори-певци. Създава и нови песни. След 1947 г. е издаден целият му репертоар. Признат е за един от изтъкнатите носители на традиционното народнопесенно изкуство. Автор на книгата „Израсло дърво високо” (1954; 2003). Член на СБП. Именитият наш фолклорист Генчо Керемедчиев написва книга за народния певец - „Народният певец дядо Вичо Бончев” (издание на Българската академия на науките, София, 1954). Умира на 12.03.1953 г. в родното си село, където прекарва целия си живот - обичан и уважаван като най-голям майстор на песента в Чирпанския край. Старата песенна традиция в дядо-Вичовия род се предава и на неговите потомци. Таня Вичева - една от дъщерите му, е певица. Сред съвременните изпълнители на народни песни са и двама от правнуците му - Таньо Йорданов и Златко Христов.
Публикации:
Народно творчество:
РУСИТЕ В СТАРА ЗАГОРА/ брой 60 март 2014
За Вичо Бончев:
ИЗРАСЛО Е ДЪРВО ВИСОКО/ автор: Илия Илиев/ брой 12 септември 2009
ВИЧО БОНЧЕВ И НАШИЯТ РОД/ автор: Илия Вичев/ брой 167 април 2024