Кръстьо Станишев

1.

Не бях те назовал, а те обичах,
не знаех името, а търсех звуци,
тъй както раковини край морето.
Опитвах се да пиша, но вълните
връхлитаха над пясъка сребрист
и аз закривах с тялото си буквите,
но все не можех да те назова…
А после ти дойде и взе ръката ми.
Тогава чак написах всички букви
от твоето незаличимо име.

2.

Българийо!
Отекнаха копита в моя сън,
на спомените конницата мина.
Българийо!
Аз виждам жълтата ръка на месеца
и сенки на отсечени глави.

Отекнаха копита в моя сън,
на спомените конницата мина.
Аз виждам черните килии на Мълчанието
и зад решетки, кървави от залеза,
печалните очи на Свободата.

Отекнаха копита в моя сън,
на спомените конницата мина.
В нощта извиват светещи пътеки
и бавно крачат пушки и мъже.