ГРАДИНАТА НА ТАЙНИТЕ
ГРАДИНАТА НА ТАЙНИТЕ
Нощта си бе отишла
но Денят все още не беше настъпил
И аз тогава влязох
в Градината на тайните…
Беше тежко да се диша:
вдишвах душите на мъртвите
а издишвах ангели
На небето светеха сърца
вместо звезди…
Белият жрец се приближи
и каза:
Твоето сърце е паднала звезда…
То е пълно с тайните мечти
на мъртвите…
Ти имаш мисия: да записваш
мечтите на мъртвите…
Слушай сърцето си!
И аз започнах да записвам
онова което ми диктуваше сърцето
А Градината на тайните
засвети
с неземна светлина…
СЪН В ГРАДИНАТА
Влизането ми в Градината
беше като приказен сън
но аз бях буден…
Сякаш се бях събудил след кошмарен сън
и бях попаднал в друг - непознат за мене свят
в някакъв друг живот
Наоколо вместо цветя цъфтяха бели облаци
От облаците се изливаха поройни дъждове
от светещи думи
които валяха нагоре - към небето
и напояваха обилно Слънцето
През Градината протичаше река
която имаше само един бряг
На този бряг стояха мълчаливо
безкрили ангели и крилати хора
които съзерцаваха златните води
Във водите плуваше огромна прозрачна риба
която беше погълнала моя сън
и сънуваше това стихотворение
ТАЙНА
Пазителят на Градината на тайните
ме поведе из загадъчните дебри…
После ми показа една вълшебна гора
и каза:
Тук всяко дърво е отделна тайна
която крие в себе си
истинските скрити имена
на новородените души…
След което ме отведе до красиво дърво
с огромна дълбока хралупа
и каза:
Това е твоето дърво… А тази хралупа
е врата към твоето истинско име…
Ако искаш да познаеш себе си -
трябва да преминеш през тази врата
да влезеш в сърцевината на дървото
и да се спуснеш до най-дълбоките му корени
за да се срещнеш с изначалното си име…
Ала знай че тази врата е вход
но не и изход… Влезеш ли веднъж -
няма връщане назад…
И аз тогава влязох
в сърцевината
на моя таен скрит живот…
И се превърнах в Тайна
РАЗГОВОР В ГРАДИНАТА
Не късай цветята - каза Пазителят -
не откъсвай дори най-малкото цвете
защото това може да ти коства живота…
Зная зная че всяко цвете тук - малко и голямо
е отделна тайна… Зная че животът ми
също е ухаещо цвете - отвърнах -
зная зная че тук цветята никога не вехнат
ала не зная докъде се простира Градината
и дали това с което тя граничи е прозирно…
Градината на тайните граничи със една голяма
Тайна
Градината на тайните завършва там където
започва Тайната на тайните - каза Пазителят
и мечът в ръката му разцъфна…
КАМЪК В ГРАДИНАТА
Градината е пълна със живот:
Все така цъфтят цветята
дърветата растат и зеленеят
птиците пеят
В центъра на Градината
расте Камък
Под Камъка спи змия
До Камъка гние отхапана ябълка
Над Камъка бди неуморно
Ангел с огнен меч
Камъкът расте
ЕЗИКОЗНАНИЕ
Вчера докоснах с ръка една дума
днес - цяло изречение
Видимият свят е Брайлово писмо
Аз уча езика на Невидимия…
ЗНАК
Пристигна човек
с бяла роба и тъмно лице…
Изписа върху земята пред мен
загадъчен знак…
И изчезна…
Пристигна човек
с черна риза и бледо лице…
Изтри от земята пред мен
загадъчния знак…
И изчезнах…
