Димитър Хаджитодоров

Баба Марта идва пременена с най-новата си забрадка и в блуза, избродирана с пъстри шевици. Тя знае колко много й се радват децата и с какво нетърпение я очакват. На прага на гората спира да поеме дъх и учудено плясва с ръце. От къде се е взел този безпорядък?! Никой ли не вижда сухите листа и счупени клонки под дърветата, разхвърляните жълъди и кестени по пътеките, камъните, довлечени от пороите? Сякаш необуздани жребци са препускали лудо във всички посоки…
- Зная кой е направил това! - клати глава баба Марта. - Я ела тука, немирнико, и помогни да подредим каквото си разхвърлял! - повишава глас загрижената гостенка.
- Сега ли намери да ме закачаш?! - мръщи се Северният вятър, защото той е виновникът за неприятната гледка. Още през есента разбърка гората и хукнал нанякъде, без да се обръща.
- Хайде, хващай се за работа! - разпорежда се баба Марта.
- Не ме командвай, защото ако река, ще изкъртя дърветата из корен! - заканва се вятърът.
- Изглежда, не си способен за нещо добро! - категорична е баба Марта. - Скрий поне безпорядъка, колкото можеш, пък аз ще се справя и без теб.
Вятърът издухва от някъде два - три тъмни облака, наметнати с дрипави кожуси. Завалява сняг и бялата покривка скрива за известно време отпадъците. В такива дни хората стоят по домовете и казват, че баба Марта е сърдита. Само децата надничат през прозорците и си мислят дали пък не може да се попързалят още малко с шейните.
Уморена от кавгата, баба Марта се оглежда. Не за първи път подрежда гората, поляните и градините, даже улиците в градовете.
Гостенката тръгва от юг към север, повдига покривалото на вятъра и измита с дълга метла кътче след кътче. След нея пониква свежа трева и се показват първите кокичета,навели глави, малко засрамени, че не са дошли на помощ. Но баба Марта избутва облаците и слънцето засиява силно. То ободрява кокичетата и те разцъфват радостно. А добрата старица, за да не забрави докъде е стигнала, закача мартеници по клоните и продължава нататък. Зад гърба й дърветата напъпват, птиците вият нови гнезда и пеят весели песни. И хората казват, че баба Марта се усмихва, излизат на улицата и се поздравяват с пролетта. А на децата даряват много мартеници, с пожелание да растат бели и червени и да не съжаляват, че няма снежни пързалки.