ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Ангел Каралийчев

Председателят напира -
на събрание събира
всички членове, които
знаят що е деловитост.
Вън ревяха тролейбуси
и небето се намуси.
Секретарят заговори,
бавно списъкът разтвори,
но додето ни препита,
мина есен дъждовита,
сняг започна да прелита,
вятър клоните оголи
на високите тополи.
В началото на доклада
на парцали сняг запада.
Тополите шумоляха,
тенджерите прегоряха,
в къщи рожбите заспаха…
А докладът се проточи,
като ручей заклокочи.
Пламен Пламенов изригна
и юмрука си повдигна -
бликнаха безкрайни речи,
всеки каза свойто слово
и добави нещо ново,
дето всичките го знаят.
Щом достигнахме до края,
пак започнахме отново
и така… до безконечност.
Натежаха ни главите,
побеляха ни брадите,
състариха се жените.
- Ние май че прекалихме
и повечко продължихме -
някой плахо се досети,
но друг викна: „ - Я мълчете,
да говорим не пречете!”
Млъкна оня, който дръзна,
и на стола си замръзна.
Изпращяха ледовете,
пукнаха се ледовете,
пробуди се тревицата,
порастоха дечицата.
Бистрица се втурна мътна
и снегът разкален глътна,
всичко живо мърда, шава,
бягат агънцата луди,
всеки бърза да се труди,
работници, ученици,
бригадири и войници,
норми гонят, норми чупят
и строят социализъм -
цял пламтящ от оптимизъм -
ние само се не плашим,
заседанието наше
продължава, продължава!


сб. „Стършел”, издателство БП, С, 1957