Максим Калашников

превод: Румен Воденичаров

Губейки адекватност, ВВП все повече рискува да повтори съдбата на злощастния фараон. Какво ще последва: Майдан или генерал-диктатор?
Путин е Ехнатон-2, а стадионите в Сочи са аналог на неговия град Ахетатон.
Това е асоциацията, която ми идва на ум.
Ехнатон е бил детрониран и на трона се възкачил решителен военачалник.
Какво може да се случи в Руската федерация?
Или силовите структури сами ще свалят ВВП, или лабилната „енергийна свръхдържава” ще се „майданизира”.
В Новосибирск почувствах как федералният център губи способността да управлява страната. Как може да завърши това - дявол знае. Изглежда е време да се оглеждаме за възможен кандидат на поста ДИКТАТОР.

Противно на всеобщото интелигентско възхищение от египетския фараон Ехнатон, въпреки своеобразния култ към него, лично аз разглеждам този субект като рядък изрод. Нещо от рода на Горбачов.
Обикновено той бива възвеличаван във връзка с опита му да въведе монобожието: култа към Слънцето-Атон, който разглеждат като предтеча на юдаизма, християнството и исляма. Но на мен ми е противен, защото като малоумник е довел своя Египет до разоряване, пропилявайки огромни ресурси за строителство на нови храмове и гигантски съоръжения в новата столица Ахетатон. В края на краищата Ехнатон е бил свален, името му анатемосано и на друг цар се е наложило да извежда Египет от дълбоката криза.
Днешният Путин все повече заприличва на фараона Ехнатон. Неговият Ахетатон е чудовищно скъпата и също толкова разорителна за РФ олимпиада в Сочи.

Той изцяло бе погълнат от нея, тя беше станала негова фикс-идея.
Олимпиадата е парализирала буквално всичко: придвижването на документите в путиновата администрация е замразено, не се приемат най-важни решения в икономиката. Икономиката продължава да пропада, а рублата да девалвира.
Олимпиадата парализира активността на Кремъл в Украйна, както и разрешаване на въпроса с Приднестровието.
Властта продължава да се упражнява от напълно безпомощното правителство на Медведев. Социално икономическият крах не само ни заплашва, той вече е започнал.
А ВВП си играе на Олимпиада. И всички първенци са също там, с него. Ехнатон с Ахетатон. Пълна загуба на адекватност. (ВВП е готов да спечели Олимпиадата, а да загуби Украйна, Б.пр.)

Процесът се развива по-бързо, отколкото си мислехме.
В условията, при които Путин е погълнат от своите Ахетатони, икономиката е поставена на колене. След превеждане на парите към Москва пари не достигат, а към планината от проблеми Кремъл добавя нови и нови бедствия. Какъвто и кмет да поставите в този Новосибирск, той няма да може да приключи със системната криза. На пробит кораб и адмирал Нелсън, ако щете и Ушаков с Нахимов, да назначите за капитан, все тая - корабът ще потъне.
Управата на градовете и регионите засега настина само на четири очи роптае и проклина Путин. Но с изчерпване на финансите на регионите последните (засега предпазливо) започват да плюят на разпорежданията на Центъра. Те трябва по някакъв начин да оцеляват.
Ехнатон-2 руши своето нещастно царство без помощта на всякакви „Болотные” и Държавния департамент (на САЩ). Регионите молят да им се опростят дълговете, да им се даде финансово рамо, но Москва е непреклонна и твърдо отказва да стори това. А в същото време е склонна да даде десетки милиарди долари като помощ за Украйна, Унгария или кредит за Турция. Вярвам, ще се съгласите, че впечатляващо е (но не откъм добрата страна) за строителството на АЕЦ на турци и унгарци да се прахосат 30 годишни бюджети на Новосибирск или 150 годишни бюджети на Астрахан. В регионите назрява бунт срещу фараона, загубил всякаква способност трезво да преценява положението и ефективно да ръководи страната.
Това състояние не може да продължи по-дълго от година, година и половина. Приближава края на путиновия „петролен вертикализъм”. Крахът е неизбежен. При това срещу Путин ще се надигнат не само народните маси, а и регионалното „болярство”. Защото на фона на срива на рублата, олимпийската истерия и нежеланието на Кремъл да решава действително важните за РФ въпроси, влудяват даже на високопоставени членове на “Единая Россия” (ЕР).

Нашият Ехнатон-2 майсторски изкъртва една след друга опорите на своя трон. Той отблъсна от себе си градските и регионални управленци. Преди това отблъсна военните (заради Сердюковщината), а от година насам и представителите на несуровинната промишленост и аграрниците (заради влизането в СТО и убийствената политика на Централната банка). Той скъса с цели групи чиновници, работещи в Държавния апарат. Те, бидейки 10-15 години по-млади от мене, хранеха до последно надежда, че ВВП най- накрая ще даде сигнал за ликвидиране на елита от 90-те години, но така не дочакаха този час и сега се дистанцират от нерешителния фараон.
А и сред народа поддръжката пада. Не помагат никакви заклинания на валдайски, изборски и тагилски професионални ласкатели. Един показател за това е, че драматичните събития в Украйна, въпреки очакванията на Кремъл не накараха милиони украинци да скандират „По-добре Путин, отколкото това!”. Нещо повече, започнаха да преобладават обратните настроения: „По-добре в хаос, с горящи хора, отколкото неопределеност без край, кражби на управляващите и лакиране на действителността”.

Какво предстои по-нататък?
Икономическата криза в РФ, както и друг път сме повтаряли през последните години, неизбежно ще премине в политическа. Древният Ехнатон е бил свален и убит от военните и жреците. Какво може да очаква Ехантон-2?
Заради своята неадекватност и бездействие той е станал заплаха дори за своята родна групировка - силовите структури.
Има два основни варианта за политическа криза, която стремително изплува от недрата на икономическата.
Първият е неконтролирано сриване на системата в резултат на събитие, което да изиграе ролята на спусък, на детонатор.
Тогава в Москва ще започне вариант на Майдана.
Какво може да бъде събитието - детонатор? Какво ли не, всичко е възможно. Голяма техногенна катастрофа (Чернобил-2), масови сблъсъци между руснаци и мигранти в столицата, голям терористичен акт - всичко е възможно. Всичко, което за пореден път ще разкрие загниването, безсилието и неадекватността на властта. „Украинизацията” ще настъпи тогава, когато олигарсите започнат открито да финансират отряди от улични бойци и когато последните ще бъдат манипулирани от губернатори и кметове.
Но да предсказвам развитието на подобен „смут” не се наемам.

Вторият вариант е сваляне на Ехнатон-2 включително и с неговото физическо отстраняване и поставяне на трона свой диктатор-спасител.
Но кой би могъл да бъде той? Естествено този, който разполага с реални силови механизми. Веднага отхвърлям Сечин и Якунин. Липсват им мускули. Сергей Иванов? Несериозно е. Отдавна е преминал в астралното пространство заедно с ВВП и го е завладял нарцисизъм. Шойгу? Но армията се е превърнала във фикция благодарение на усилията на Сердюков. В казармите крият от военните оръжието и боеприпасите. А ВДВ (Въздушно-десантни войски. бел. прев.) (най-боеспособната част от въоръжените сили на РФ) се подчинява не на министъра на отбраната, а на главкома Шаманов. Армията, след като Сердюков остана ненаказан, няма да защити Путин. Но не се появява и активна сила.
Излиза, че реални кандидати за ролята на генерала-президент са само двама. Единият е шефът на МВР Колоколцев. Той разполага с многочислени и добре екипирани вътрешни войски и огромна армия от корпоративно-сплотени полицаи-милиционери. След едно показателно смазване на някой бунт на мигранти в столицата Колоколцев ще бъде носен на ръце. Другата кандидатура е главкомът Шаманов. Въпреки че възможностите му са по-скромни. Шойгу с голямо усилие ще поставим на трето място. Кръгът е ограничен.

Да си спомним с какъв сигнал по радиото е започнал бунтът на генерал Франко в Испания през 1936 год. С израза в метеопрогнозата „Над цяла Испания небето е безоблачно”. Какъв ли може да стане краят на „безоблачното небе” в РФ? Генералът-диктатор ще наследи планина от проблеми, оставена му от предишната „суверенна вертикала”. Разбира се всички либерали от системата, всичките тези Чубайси, Кудрини, Грефове, Набибулини, Дворковичи ще офейкат още първия ден. Ще последва силово преразпределяне на собствеността с отнемането и от оцелелите олигарси. Ще се реализира някакъв чилийско-аржентински вариант на управление, смес на Перон с Пиночет на православна основа…

Но новият режим веднага ще се сблъска с реалността, че РФ не може да води самостоятелна икономическа политика, докато не напусне СТО и не възвърне своите финансови резерви от западните банки, за да създаде своя Държавна банка на мястото на колониалната Централна банка. Със суверенна валута вместо с „валутен борд”. Но ако скъсването с безумните путинови мегапроекти е сравнително лесна работа, то излизането от Световната търговска организация и опитът за придобиване на финансова самостоятелност ще се натъкне незабавно на дузина „рогатки”:
- Санкции на Запада и икономическа блокада
- Облак от съдебни искове
- Финансова война с девалвация на рублата
- Информационно-пропагандна война за предизвикване на хаос и паника
- Желание на регионите за преразпределяне на приходите в своя полза
- Липса на специалисти по задействане на оздравителни парични емисии за стимулиране на икономически ръст
- Липса на достатъчно действителни професионалисти (а не московски либерални дебили) в областта на промишлеността и селското стопанство. Защото при Елцин и Путин нормалните управленски кадри бяха изтласкани настрани, състариха се без работа и отидоха в небитието.
Но и в този случай страната ще се окаже на ръба на пропадането.

Ето такива мисли ме обземат докато нашият доморасъл Ехнатон в самозабрава продължава да копае гроба на своя режим.

10.02.2014