СЛУЧКА

Константин Георгиев

СЛУЧКА

Ето ме във влака -
седнал във купето.
И под мене тракат
звънки колелета.

В дясно е старица.
В ляво е момиче,
боднало в петлица
пъпка от кокиче.

А отсреща - дама
с поглед артистичен.
А пък други двама -
хора прозаични…

Вън се стрелкат гари,
клони и строежи.
Тук димят цигари
като мисли нежни.

И затуй запалих
първи папироса.
Облак дим ме гали
и над нас се носи.

Дамата в купето
важно пали втора,
малката пък - трета -
смучеше “Малборо”.

Влакът си летеше
край гори и гари.
Бабата седеше,
без да проговаря…

Изведнъж в купето
дамата изстена:
“Бабичката клета,
вижте - задушена!”


КОЩУНСТВО

Реши да си направи вила -
започна сеч в гората.
Със мъжка, упорита сила
дълбоко задълба с лопата.

След пет-шест дни на труд упорен
постави белите основи
от дялан камък и безспорно
там сякаш всичко бе готово.

Но във живота тъй се случва -
не всичко бързо се нарежда.
Трудът му нещо се закучи -
забави се и спря строежът.

Че камъни за стъпалата
не му достигаха да сложи,
та… гробището зад реката
подсказа му една възможност…

Сега пред неговата вила
блести надгробен снежен мрамор.
Върви по него горделиво
все още живият безсрамник.


ЮБИЛЕЙНИЯТ МИ ПОКЛОН

Дълбок поклон, приятели, другари,
във тоя мил и тъй тържествен час,
че времето гърба ми натовари
и таз година в пътя към Парнас.

По-жив живях - с оръжие в ръката -
с перо над бели листи през нощта.
Посрещал съм стрели на клеветата
и стрелях със смеха си в низостта.

Сега пред вас усмихнато се питам:
- Нима е туй победен, сетен залп?
Целта улучвал ли съм във гърдите?
Какви куршуми в прицела съм дал?

И натъжен от смях, прикрил сълзата
и обладан от ненадеен грип,
поклонът ми излезе непохватен…
Ах как боли ме този вратен шип!


ПРУЖИНАТА

Домашният часовник днес не цъка -
стрелката спряла е на цифра осем.
Обхвана ме неизразима мъка -
че времето тече и без часовник.

А трябва ни на всички точно време -
за работа, любов и път изминат.
И всичко в нашето съвремие
зависи много от… пружината!

Пружината да бъде много здрава,
цял ден да се навива еластично:
секунди, часове да не забравя
със своя безпогрешен такт ритмичен.

Ще бъда на работното си място
и винаги ще съм прецизно точен.
Дори когато моят шеф прекрасен
отново закъснява… между впрочем.

А иначе ще кажа с неохота:
- И аз проблеми имам със пружината!
Когато изоставам във живота,
единствено е тя причината!


ЕДИН ОРАТОР

С изискани обноски
и сведущ по въпроса,
той винаги във спора
последен ще говори.
Така - увлечен много -
повдига вежди строго,
жестикулира смело
и пляска се по чело.
Обзет от суетата -
не спира му устата.
И в паузи забавни
протяга той ръкави,
показва ни как светят
на двата му маншета
две копчета сребристи -
сред дъжд от сиви мисли!