Борис Рожин

превод: Литературен свят

Често ми задават този въпрос и още по-често ми залепват този етикет. Така че, другари, за съжаление или за щастие (за всеки различно), не се причислявам към комунистите. Позиционирам се като съчувстващ на делото на комунистите. Т. е. казано просто, има виртуален блок на Комунисти и безпартийни. В този блок аз съм безпартиен.

Без да се позиционирам като комунист, аз съвсем не се ограничавам във възможността да оказвам или изказвам една или друга подкрепа на хората с комунистически виждания, тъй като според твърдото ми убеждение, именно най-добрите хора (да-да, господа от Париж - НАЙ-ДОБРИТЕ ХОРА) с подобни виждания могат да осигурят достойно бъдеще на моята Родина, затова практически винаги съм гласувал на избори именно за комунистите.

Възможно ли е построяването на комунизма? Не знам. Но това, което знам със сигурност е, че дори опитите за построяването на комунизма правят обкръжаващия свят по-добър. Затова за мен не е толкова важно възможно ли е в крайна сметка построяването на идеала, устройва ме и самият процес, който подобрява обкръжаващия свят.

Всички възможни грешки, разходи и крайности съвсем не могат да повлияят на тази оценка. Защото грешките, разходите и крайностите са същност и продукт на човешката дейност, а идеята като такава е винаги повече от отделния човек, дори ако този човек е Ленин или Сталин.

Историята показва, че дори гибелта на СССР и КПСС не доведе до унищожението на комунистическата идея, която сега е подложена на непрестанни нападки. Може да се убие човекът, да се разруши партията, да се унищожи страната, но да се унищожи идеята е невъзможно. Както с вас можем нагледно да се убедим, комунистическата идея си е все тук, макар че СССР и КПСС бяха унищожени, а съветският народ - подложен на пълна дезинтеграция.

Бих могъл да поспоря с отделни положения на класиците, но не виждам в това особен смисъл - всички възможни недостатъци на тази идеология отстъпват пред несъмнените й достойнства - стремежа да се отдалечим от животинското начало в човека, стремежа да се промени околния свят към по-добро, стремежа към научно-технически и социален прогрес.

И гледайки днешните подли времена, разбираш, че комунистите (при всички недостатъци на днешните комунисти, особено на висшето партийно ръководство) носят заряда на идеологията, която някога е променила животът на нашата страна и живота на предците ни към по-добро. 

Затова даже без да съм комунист, изпитвам към хората с подобни възгледи определена симпатия.

Така стоят нещата.

PS. Този текст не е агитация за КПРФ, това е моята лична субективна позиция.