СТИХЧЕ С ФЛАГЧЕ
СТИХЧЕ С ФЛАГЧЕ
Сладичко, изгладено,
с римички встрани,
стихче лимонадено
той си съчини.
Как вълничка кротичка
край брега шепти,
как с прибрана котвичка
корабче лети…
Где е тук идеята? -
срязаха го вред. -
В стихчето ти нея там
няма я, поет.
Няма ли я? Дадено!
Ей сега! Постой!
Стихче лимонадено
пак заджарка той.
Как вълничка кротичка
край брега шепти,
как с прибрана котвичка
корабче лети…
Но сега на реята
флаг се вей червен!
Заедно с идеята
вей се… прикачен…
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛЯТ
Върху бюрото, като украшения,
спят томове събрани съчинения…
И само миг, на месец по веднъж,
към тях поглежда тоя важен мъж.
- Да-а… - казва той. - Ще трябва да четеме…
Но, дявол да го вземе, где туй време?…
И пак се хвърля в трясък делови.
И гдето пипне - все назад върви.
Тук прави грешка, там пък - не доглежда,
един го граби, друг пък го подвежда
и той се люшка в хаос от въпроси
и где го духне вятър, там се носи.
ТРИ СЪВЕТА КЪМ ПОЕТА
І.
Щом ти връщат
всички ръкописи,
помисли си, братко,
помисли си!
Ала двойно помисли си,
щом
всичко ти печатат
мълчешком.
ІІ.
Бъди като пчелата:
сбирай мед
от най-различни цветове,
отвред,
но не забравяй,
че меда ценим,
защото е
все пак
неповторим.
ІІІ.
Не се лъжи,
че щом си важна птица,
и дарбата ти
дваж се е надула.
Ти може да си
щатна единица,
но пак да си
в поезията
нула.
ПРИКАЗКА ЗА ДЖУДЖЕТО
На времето
една шишарка паднала
и чукнала по темето
едно джудже.
Израсла мъничка
подутина.
И ето - на,
съвсем случайно,
изведнъж,
шишарката,
проклетата,
направила джуджето
най-високото джудже
в страната на джуджетата,
единственият,
най-големият върху планетата,
над всичките,
богоизбран
и с ръст
на великан.
СМЕШНА ПРИКАЗКА
Златната жар-птица,
дето свети,
на троица
паднала в ръцете.
Първият си каза:
- Силно свети. -
И с катран замаза
цветовете.
Вторият подхвърли:
- Не.
Просташка. -
И опърли
златната опашка.
Третият си рече:
- Няма форми. -
Птицата насече
и изкорми.
Но когато бяха
вече в края,
зареваха:
- Птица ли е тая?
Не лети, не свети,
не привлича.
Изхвърлете
тая мърша птича.
ПРИКАЗКА ЗА ГЛУПАВИЯ ПЛАНТАТОР
В кое столетие - не знам -
плантатор имало голям.
Живял на остров до екватора
в плантацията си плантатора.
Хиляда негри този бял
за черна работа държал.
Ала не вярвал той на черните.
Дори не вярвал и на верните.
Тогава, да им вдъхне страх,
змии развъдил покрай тях.
Змии от тихите, гърмящите,
от скачащите, от пълзящите.
И броят им така растял,
че островът засъскал цял
и бил изяден
не на вятъра
след свойте роби
сам плантатора.
НОВ КРАЙ НА ЕДНА СТАРА ПРИКАЗКА
Рибар в морето хвана
златна рибка,
отведе я
в рибарската колибка,
и стойността й
сам като узна,
в морето хвърли
своята жена.
СТРАШНА ПРИКАЗКА
Живял
един палач жесток.
Свиреп
и едноок.
По заповед на своя цар
убивал
млад и стар.
Макар с едно око,
но вещ
бил тоя мъж
зловещ.
От жал и милост
ни веднъж
не трепнал тоя мъж.
Пожалил само
едного
мъжът с едно око.
И свобода му дал,
и хляб.
Спасеният бил сляп.
ЕПИГРАМИ
***
Поет не стана. И се озлоби.
И отмъсти за строфите им бледи:
великите поети той уби,
творбите им като преведе.
***
Не прави от свойта
стихосбирка
стихоспирка!
ПОДРАЖАНИЕ
Не бе небето ти небе,
небе не бе небето.
Небето ти небе не бе.
О, не, небе не бе то!
***
Рентиерът от старото време
бе доволен, щом рентата вземе
на отдавна строения дом…
Ти на него приличаш, поете,
че от песни, отдавна изпети,
преживяваш до днес мълчешком.
***
Подлец е той. И всички знаят.
Но всички го търпят и траят,
че имал връзки с шеф голям,
че силен бил и тук, и там…
„Подлец е, да… И то какъв!
Но кой да му го каже пръв?
Какъвто е… Ще ни задебне…
Пък имаме дечица дребни…”
за мен са подлеци и тия,
които подлеците крият.
***
От мен си много по-грамаден,
от мен си много по-голям.
За да не съм от теб изяден,
по-малките от мен ще ям.
***
За да бъде несменяем,
прави се на невменяем.
***
Колата бе от тесните.
Двуместна бе кола.
Кола от многоместните
жена му пожела.
Недейте да се смеете,
че той върви сега
подобно на тролеите -
с двуметрови рога.
***
Всеки творчески работи
в тази музикална къща:
той шума превръща в ноти,
тя пък нотите превръща
във недвижими имоти.
***
- Не ръкопляскате на сцените,
а гърбом? Не грешите ли?
- Аз ръкопляскам на калените
и оцелели зрители.
***
Бих искал на шега поне,
и ти да кажеш нявга „не”.
Но ти все „да” и „да”, и „да”
повтаряш като по вода.
Уверен съм, че някой ден,
ако ти кресна възмутен
така, в очите ти: „Глупак!” -
ти с „да” ще ми отвърнеш пак.
