ТЕОДОР ТРАЯНОВ ДО ДОРА ДЮСТАБАНОВА

Из кореспонденцията между Теодор Траянов и Дора Дюстабанова

1.

… Знаеш ли, Доренце, че не знам как да преработя „Песен на песните”. На няколко места само ще поправя някои по-неудачни неща. Но дали ще мога със същия патос да я допълня на някои по-празни места - не знам. Въобще, чудя се, как съм имал физическата издръжливост да напиша тоя странен монолог… „Песен на песните” ми струва моето здраво сърце.

София, 28 юли 1932 г.

2.

… Трябваше да търся клишета от „Български балади”, защото получих писмо от преводача на Айхмюлер, с което ми съобщава, че ще се турят под печат, и иска всички клишета. Обширен предговор за значението на моето творчество от европейско гледище е написал той. Но иска и един обширен предговор от Ив. Радославов. Аз мислех, Дора, че като получа известия, подобни на горните, много ще се зарадвам и че много ще се почувствувам щастлив. Напротив. Една страшна тъга ме обзе. Обяснявам си това състояние с тежкото положение в родната страна… Знаеш ли, че в понеделник и вторник нямах дори 20 лева, за да обядвам с кисело мляко, а съм ял само краставици и хляб? И ето сега, когато ме чакала, както пише Айхмюлер, европейска слава! Не мисли, Дора, че роптая против участта си. Ти знаеш, че аз понасям всичко, но някак си като че ли почна целият ми духовен и физически ръст да скърца и да се превива. Бодър съм и силен, но нещо, което не зависи от волята ми, се чупи в душата ми.

София, 7 юли 1932 г.

3.

… Българският пейзаж е героичен и само лирико-драматична натура като Ботевската (или моята) може да изживее синтетично-балaдично нашата несравнима българска природа. Вазов и Славейков я гледаха с епически очи… Яворов беше толкова ужасен от себе си, че нема сили да разтвори душата си за природата. Димчо Дебелянов я даде в своята хубава „Гора” патетично-декоративно.

София, 29 юли 1936 г.

4.

… Не избиха ли те, отвратителните шпицкоманди…, край толкова достойни българи и Гео Милев и Христо Ясенов? Колко пролята кръв тежи на закоравелите съвести!

София, 25 юли 1934 г.


Д-р Дора Бенева-Начева, Срещи с възвишеното, Изд. на ОФ, С., 1984