Димитър Хаджитодоров

Рано сутринта Интернет поговори със Снежния човек, после тръгна към гората.
Зимния гост остана доволен и се похвали пред врабчето:
- Много добра оферта! Когато отпътувам за Северния полюс, ще ви се обаждам през лятото, за да не ме забравите. Вие ще ми изпратите фотоси. Интересно, как изглежда градината без сняг? Искам да видя лехите със зеленчуци и пътеките с цветя. Аз посрещам кокичета, но ми се ще да зная повече. Електронната поща идва за секунди, вместо да пътува със седмици.
Врабчето прибра набързо писмата и полетя нетърпеливо към гората.
Интернет обикаляше заснежените пъртини и разговаряше с обитателите на леса. Той предлагаше бърза денонощна връзка с близки и далечни, с гори и поля, дори с градовете и селата.
Първи се усетиха вълка и лисицата. Те изслушаха внимателно новината, после зашушукаха в храстите:
- Страхотно, Лиске! Ще знаем всичко за кошарите, където растат най-апетитни агънца и за кокошарниците с охранени ярки!…
Двамата толкова се увлякоха в мечтите си, че от устата им потекоха слюнки.
Заекът също се осведоми подробно за Интернет. Хареса му, че ще общува с роднините си и ще научава навреме за ловци и кучета.
- Внимавай само да не те подмамят вълка и лисицата в някой храсталак, като се представят за зайци… - предупреди го Интернет.
Птиците, които не отлитаха на юг, решиха да се включат в мрежата, за да се чуват с приятели в топлите страни. Освен това, можеха да научават за концертите в различни части на света и да участват в надпяванията.
За да имат връзка, трябваше да монтират голям монитор на подходящо място. Кълвачите и гарваните се заеха да построят беседка, за да не го затрупва снега, и полетяха да изберат дърво.
Единствено Мецана не разбра нищо от офертите. Тя спеше толкова дълбоко, че нямаше нужда от никого до лятото.
Глиганът пък каза да не му губят времето с измишльотини и закрачи важно между дърветата, за да потърси място, където няма да го безпокоят.
Когато врабчето долетя в гората, всички говореха само за Интернет. Никой не се заинтересува от новини, чути под стрехите и край комините. То раздаде набързо писмата и тръгна обратно.
„Скоро няма да имат нужда от мен…” - мислеше с тъга пощальонът, докато се прибираше. - „И гълъбът не би се справил…”
Врабчето не беше против техниката и също щеше да ползва Интернет, за да чурулика с роднините си. Но то знаеше, че и най-добрата автоматична връзка не може да замени срещата с приятел…