СТИХ, КАКЪВТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ

Предраг Белошевич

подбор и превод от сръбски език: Роман Кисьов

СТИХ, КАКЪВТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ

Ако пишеш поезия
недей да пишеш стихове
за поезията

Ако пишеш поезия
опитай се да схванеш дълбокия смисъл
на буквите и думите
с които пишеш стиха
и тогава когато първоначално
той се окаже безсмислен

Ако пишеш поезия
бъди внимателен към думите
които се предлагат сами
с върха на твоя още лекокрил език

Ако пишеш поезия
често подкрепяй и измивай душата си
със стихове на други поети

Ако пишеш поезия
научи се да обичаш хората
независимо че ти самият си човек
смъртно уплашен от тях

Ако пишеш поезия
осъзнай силата на мрака
както би познал
насладата от дарбите на светлината

Ако пишеш поезия
не пиши стихове по зададена тема
както просто пишеш стихове
защото и те са само стихове за поезията
но самите те не са поезия

Поезията никого не ухажва
безразлична е към мнозинството и нищо
от него не очаква
поезията не поучава
за смисъла и красотата

Поезията сама е смисъл и красота

Поете

Затова не я превръщай в патетична пародия
                                                              на поуката
не се крий зад
прозрачния плащ на умуването

Тя вече - Тук - не обитава

Тъжно те очаква
в ирационалното
съзвездие на езика


БЪДИ ЧОВЕК, ФОРМА, СТИХ

Бъди човек - дай възможност на стиха
да се изрази по най-различни начини

Бъди форма - недостатъчна за стиха
непонятна за човека

Бъди стих - за да превъзхождаш човека
за да излезеш от формата


ДА БЪДЕШ, ПОДВЕДЕН

Може би решението е в птицата
Да се лети да се лети наоколо

На всички страни

Да се лети да се лети в Небето
Над Земята

Да се лети да се лети и да се пее
Да се противостои на тишината на собствената сянка

Да се лети

Да не се гледа към Земята
Да не се поглежда в Слънцето

Да се трепти

Във въздуха
Заедно с облаците

Да бъдеш Никой или Някой
Който никога не се почита

Да изчезнеш или да станеш недосегаем
За всички онези Отвън

Да изчезнеш в Себе си
Във Стиха
Във Съня

Подведен
От Онова Нещо Между


СЕГА, НЯКОГА, МИСЛЯ

догаря пожара запален от погледа
мигът на лицето в пламъка е нереален като срам
белите гълъби все повече приличат на врани
някога дългата улица днес изглежда малка
някога бързата и лека стъпка сега е тромава и ленива
единствено рибите както винаги изскачат от водата
и с една и съща страст поглъщат невнимателните насекоми
и тъкмо те във този миг
правят грешката на своите жертви
показвайки на хората своя величествен вид

Лицето на света е вече очевидно
лицето не е нужно - маските са нужни
бягството е невъзможно
навсякъде около нас
бдят нашите сбъднати сънища


СТЕНАТА

известно време се връщаме по реката
към извора
ала извор не виждаме
сякаш той е някъде другаде

после бързо потегляме надолу
за да наваксаме изгубеното време
и така до делтата
ала делта не виждаме
сякаш тя е някъде другаде

след това замислено се завръщаме у дома
с дни се взираме в издутината на стената
докато в нейната среда не видим своя лик

дали стената ни разкрива тайната
или само посочва пречката за нейното
                                                     разгадаване


ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАВРЪЩАНЕ

Вървя назад
може би през стена може би извън времето
всичко което е зад мен
и не е някаква пречка
само хората да са пред очите ми

Гологлав се скривам от слънцето
пламналото ми чело осветява пътя по който вървя
съзнавам че от моите крачки зависи
бързината с която се върти Земята
че от моите задни мисли зависи
нейната безопасност и красота

Вървейки назад всичко което ми беше далечно
сякаш става по-близко и близко

О колко е прозрачно дървото
с гъста корона от митични имена
о колко е сияйно детето
което го удря с ботуш във основата
където е най-чувствително

Аз вървя непрестанно назад
затова не можете да прекъснете съня ми
като лоша телевизионна драма
или да го срежете със ножици като конец
докато сляпо се втурвате напред
със снопче сънища в прегръдката
от които напразно ви предупреждавам
за Себе си за Нас за Ония които идват