Николай Новиков

превод: Александър Костов

***
Прости ми, красота,
че бях със теб небрежен.
Целувал бих уста
със твойте устни свежи.

Със теб да дишам аз,
да плача от вълнение,
в живота до захлас
да диря с теб спасение.

И уж забързан все,
за нещо все усмихнат,
но в твоето лице
аз виждам строгост лиха.

Ах, гласове в нощта,
нечисто в мен запели!
Прости ми, красота,
за моята несмелост!

Обичах без любов,
бях твърде осторожен,
за теб не бях готов
във миг да грабна ножа,

да пазя твойта чест.
За теб не бях достоен.
Аз дирех интерес
в омразата, в покоя.

Разбрах, че суета
е бил животът свъсен.
Прости ми, красота,
все още не е късно.