Николай Новиков

Николай Георгиевич Новиков, руски поет, е роден на 16.12.1930 г. в Москва. Завършва Висшето военно-морско училище (1953), служи като офицер в Черноморския флот, командва торпеден катер. Завършва факултета по журналистика на МГУ (1966). Публикува от 1956 г. Работи в ялтинската „Курортная газета” (1957-1973), в „Литературная газета” (1973-1974), завеждащ отдел поезия в сп. „Юность” (1974). Автор на поетичните книги „Убеждение” (1961), „Баллада о земле” (1965), „Звездопад” (1967), „Ветер” (1970), „День голубой” (1974), „Внуковская осень” (1975), „Грань города” (1979), „Московский говорок” (1984), „Север и юг” (1984), „Старая дружбе” (1986), „Не спеша оглянулся…” (1990), „Вечер века” (2001). Член на КПСС (1978). Член на СП на СССР. Живял в Москва. Умира през 2008 г.


Публикации:


Поезия:

ПРОСТИ МИ, КРАСОТА…/ превод: Александър Костов/ брой 59 февруари 2014

ЗЛАТО/ превод: Найден Вълчев/ брой 64 юли 2014