КОГАТО ИСКАТ, МОГАТ

Израел Шамир

превод: Литературен свят

Tри милиарда души видяха oткриването на Олимпиадата. По пет долара на човек - не е скъпо, ако искаш да покажеш новата-стара Русия на света и на самата себе си. Който не видя откриването, не е видял най-гигантското шоу на нашето време, а може би - и на всички времена и народи, потресаващо по размах и висше качество на замисъла и изпълнението. А който го е видял, е разгадал загадката на руския характер. Руснаците не обичат старателно и акуратно да се занимават с рутина. По-интересно им е да направят нещо потресаващо, и в това те ще вложат цялата си душа. Когато искат - могат. Но не винаги искат. Творчески характер, не еснафски. А ако руснаците направят нещо, се получава потресаващо и така стана с откриването на Олимпиадата.

Трябва да призная, че Олимпиадата никога не ме интересувала, не съм разбирал защо е нужна, защо е този шум и разговори за нея. Но видях откриването - и разбрах. Това никой никога не го е правил - да построи град за едно грандиозно представление, и то така, че явно играта си струва светлините. Руската Олимпиада е от рода на такива исторически феномени като Версай и пирамидите. Дълго ще се помни в човешката памет.

Една от задачите на Олимпиадата, както това стана ясно сега, е да преформатира представата за Русия. За нея има на Запад различни идеи, но обикновено са неласкави. За някого тя е Гулаг, за други - усмихнатият мужик с ушанка и с гаечен ключ върху спътник в открития космос в комедията на Мел Брукс «Космически яйца». А в ново време -  «новите руснаци», страната на мафията, диктаторът Путин на фона на все същата изостаналост. Такива митове лесно не могат да бъдат преодолени. Но мисля, че след Олимпиадата ще изчезнат понятия като совка и изостанала Русия. Който ги употреби - просто вече не биха го разбрали.

Зимната Олимпиада е важна за страната, лежаща толкова далече на север, където вали сняг, където студовете са чести, където хората са успели да създадат цивилизация в изключително трудни условия. Тежките климатични условия са определящият фактор за Русия, създал невероятната устойчивост на нейните обитатели.

Беше дадено забележително темпо - нямаше нито веднъж отегчителни места, изглеждащи неизбежни в такава продължителна постановка на открито. Отборите се сменяха бързо един след друг, бързо се сменяха фрагментите, но ни веднъж не се появи усещането за прекаленост, суетене, прибързване или бавене.

Русия беше представена като удивителната, велика държава на Лев Толстой и Малевич, Чайковски и Дягилев, страната на изкуствата, дръзновението, патоса на строителството, любовта към децата. Русия се получи много руска, но не грубовата и проста, а устойчива и въздушна - Наташа Ростова на вертолета на Сикорски. Мина без матрьошки и лапти, но са запазили Кижи и Василий Блажени. Много силен и необичаен беше фрагментът за авангарда и ранното съветско строителство.

Константин Ернст се прояви като гениален продуцент. Той успя напълно да хармонизира руската история, да изглади прехода от царския към съветския период - за това мечтаеха Проханов и Кожинов, късните руски държавници. Ние видяхме историята на Русия през очите на Ернст - единна, без пропуквания, а това е потресаващо постижение. Много блогъри отбелязаха, че постсъветският период не е бил представен. Ако нещо ни дадоха последните двадесет години, за да не бъдат определяни като глухо безвремие - това е именно тази хармония за Русия, която видяхме на откриването на Олимпиадата.

Мисля, че за нас, жителите на Русия, този прочит на руската история и руската съдба също ще се окаже нов и необичаен. Добре, че в този прочит се намери място за различни хора и народи на Русия и че се запази руската доминанта, която рядко звучеше в съветските времена. Добре, че си е заминала късно-съветската пошлост за «синия вагон», и се е върнала «Пролет свещена» на Стравински. Жалко, че го нямаше Ленин, също такъв велик преобразовател на Русия, както и Петър Велики. Но главното е - най-сетне Русия не спореше сама със себе си.

Добър беше президентът Путин. Една кратка фраза при откриването, без речи, без патос, а  Олимпиадата изцяло е негова идея. Няма да се побоя да кажа, че в покрай до немай къде скверния Гелман и другите с него - Путин се прояви като голям художник-акционист. Но акциите му са гигантският размах, като Олимпиадата, или чудовищната дързост, като полета с белите жерави. Такива акционисти са били и Петър Велики, и френският крал Луи Свети, построил Кесария на палестинския бряг.

Западните вестници гадничко изкривиха уста. Британия е лидер в антируската тема. Ляво-либералният «Гардиън» посвети почти цялата си статия на откриването на напълно отсъстващата гендерна тематика - но какво да се очаква от вестник, в който Люк Хардинг, автор на «Мафиотската държава», води руската тема. Не успяха с гейската тема да дискредитират откриването. Но не мислете, че либералите са против, а реакционерите - за. Десният британски вестник  «Дейли Мейл» явно надмина «Гардиън», сравнявайки Путин с Хитлер, Сочи с потьомкинските села. Статията за Олимпиадата в този неуважаван, но многотиражен вестник е пълна с такава злоба и злъч, че напомня пародиите на Лев Шчарански. Очите търсят «кървавия режим» -  и намират пълен набор. Най-кръвожадният режим на планетата, най-богатият човек на света, той и Литвиненко убил, и Сирия не дал…

Липсваха на откриването някои западни лидери - но те щяха да са неуместни. Предстои не отслабване на напрежението, а остра борба за място под слънцето, от която Русия беше изтласкана преди двадесет и пет години. Съвсем навреме прозвучаха думите на Виктория Нюланд - fuck EC - това своевременно предаване на конфиденциална информация неутрализира противниците, но не за дълго, съдейки по поръчковите статии в западната преса.

Какво пък, сега започва нов период - за Русия, която се върна. Тя ще бъде друга, към нея ще се отнасят по различен начин, и всички ние трябва да се стараем да бъдем достойни за нея.


в. „Завтра”, 08.02.2014 г.