Антонио Жедеаo (Antonio Gedeao), (псевдоним на Ромуло дa Карвальо - Romulo Vasco da Gama de Carvalho; роден на 24.11. 1906 г. в Лисабон - умира на 19.02.1997 г. в Лисабон) е португалски писател и учен, преподавател по физика и химия, педагог, историк на науката, автор на научно-популярни трудове, член-кореспондент на Академията на науките. Завърша физика и химия през 1931 г. в Университета в Порто. Преподава в Лисабон и Куимбра, после отново в Лисабон. Написва поредица учебници. Изследвания: „Отношенията между Португалия и Русия през ХVIII век.” (1979) и др. Публикува първия си поетичен сборник („Вечно движение”, 1956) на 50 г. След него следват „Светът е театър” (1958), „Огнена машина” (1961), „Поема за Галилео” (1964), „Събрани стихотворения” (1968), „Посмъртни стихове”  (1984), „Нови посмъртни стихотворения” (1990) и др., с които става известен. Привърженик на симбиозата между наука и поезия. Широтата на обхвата на действителността, емоционалната наситеност, явното съчувствие към угнетените сближават поета с представителите на португалския неореализъм.

Сайт на писателя:

http://faladohomemnascido.no.comunidades.net/

Публикации:

Поезия:

КОГАТО ПЛАЧА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 58 януари 2014