ПЛАТНОТО НА ТВОЯТА ДУША

Миодраг Милачич

превод: Станко Нацев

ПЛАТНОТО НА ТВОЯТА ДУША

За мечтата от съня ти нека звъннат чаши.
Платното на душата ти пред мен разгънато е вече,
чака да нарисувам общите наши съдби,
които слънчевият изгрев с нетърпение ще поздрави.

Като дъжд върху ламаринен покрив зората потропва,
нишка немирна от твоята нощница трепва
и се превръща в мил, нежен въпрос: кога
в рокля булчинска накрая ще се превърне тя.

Разсънващото ти лице рисувам с възхищение,
но къде да намеря място за онази твоя сълза,
която с нежност божия се мержелее
в сумрака на крехката предутринна тъма.

И планина би трепнала от нашата любовна страст,
сърцата ни са омагьосани в една съдба.
Ти отваряш очи и зовеш ме безгласно: ела
да влезем с телата си в часовете на тази зора.

За мечтата от съня ти нека звъннат чаши.
Платното на душата ти пред мен разгънато е вече -
чака да нарисувам общите наши съдби,
които слънчевият изгрев с нетърпение ще поздрави.


ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО

Спомняш ли си, когато ме видя на пътя, край който береше детелини
с надежда да се сбъдне твоя заветна мечта.

Спомняш ли си как ти казах да тръгнеш с мене, да бъде ръката ми
опора за твоето рамо, а ти - икона за моята душа.

Спомняш ли как се будехме замаяни от любовни мечти,
а утрото пълнеше с надежди нашите очи.

Знам, че всеки ден ще бъде наш, че ти си моето платно,
а аз - палитрата многобагра в твоите ръце.

Още щом отворих очи нарекох любовта с твоето име,
щастлив, че те съзрях пред мен.

Не мисли, че думите ми са прекалено дълги, че животът е кратък,
че нашите ръце са оплетени в паяжината на реалността.
Надеждите ни растат и се понасят върху крилете на живота -
така своя предначертан път ще извървят.

Достатъчно е да речеш Николина, Елена.

Всеки наш ден е извървян чрез сърцето и само вас виждам
постоянно облени в светлина.

Нека винаги сутрин се будим с тази светлина във сърцето,
Не ми се ще да броя всички изминали години и месеци от календара.

Ето го претворен нашият сън, който желаехме дълго,
а това, което пиша, са следи на душата ми върху хартията бяла.
Това си мисли, изречени пред прага на нашия храм.

Наш свят олтар в този храм ще бъде завинаги любовта.