БАБЕШКИТЕ БРЪТВЕЖИ
Ето че и до това се стигна в навечерието на ново писателско събрание - до анонимка с бабешки врели-некипели за “комсомолската” ми младост: за изоставена от мен жена на някаква гара (преди 40 години!) или за някакъв скандал с мен в хотел на име “Балкантурист” (такъв хотел не е имало в Плевен, няма и днес).
Бабешка загуба на памет проявява анонимният автор и за моята обществена позиция.
По живково време публикувах своите сатирични стихотворения “Квартално събрание”, “Динозавърът”, “Скица от натура” и др. След заседание на Политбюро на ЦК на БКП, разгледало ” редица нежелани явления”, между които бяха цитирани и мои стихове, аз получих няколко партийни наказания, включително и “сваляне на партийно доверие”, което и тогава се считаше за по-строго наказание от изключване.
По тази причина аз не хвърлих партийния си билет след 1989-та - просто нямах нищо за хвърляне.
Въпреки това и в последвалите години аз не прескачах от червени на сини или жълти стъпала, за да правя кариера.
Вървях по трудните каменни стъпала към доверието на своите читатели. Защитавах и защитавам ясна социална позиция, изразена в над 400 публикации в “Дума”, “Труд”, ” Сега”, неведнъж и в “Стършел”.
Не кадях и не кадя тамян на партии и властимащи. Моя кауза са истината, честното вдъхновение и социалната справедливост. Взимах пример от такива достойни наши писатели като Леда Милева, Валери Петров, Антон Дончев, Никола Инджов и немалко още почтени мои колеги.
Имах сериозни колебания относно включването ми в изборите за нов председател на СБП, но мисля, че тази тъпа анонимка, разпратена тук или там, ще ме направи наистина председател.
