Тоня Трайкова

***

Един старец и ангел тази вечер в мъглата
скитаха и никой не ги забеляза.
Само златно дърво ги погали с листата си,
щом под него се спряха да поприказват.

Те за миг се погледнаха, а край тях безразлични
минувачи крачеха под дъжда.
Болка блесна на стареца сбръчкан в очите,
той се смееше, ала ангелът я видя.

И поиска с крилете си да го обгърне,
милостта неполучена да му даде,
с него горе в небесния свят да се върне,
да политне високо, да го отведе.

Те поеха отново и нищо не казаха,
осветиха неоните двамата странници.
Беше късно и никой не ги забеляза
тази вечер в мъглата, един старец и ангел.

***

Нека се оттече водата…
Не ти трябва
нищо да правиш,
нито да питаш.

Само чакай

да отмие напълно мрака
под клепачите,
спуснати
като прашна завеса
след звезден спектакъл.

Нека се оттече водата,
мътна и чужда,
нека се оттече водата,
с ропот и ромон.

Не е нужно
нищо да чувстваш,
нито да помниш.

Само кой си.

Нека се оттече водата…
И покоят ще дойде.