ДИВИ ЯБЪЛКИ

Венцислав Стайков

ДИВИ ЯБЪЛКИ

Ще разкажа за листото, от което пих роса,
ягодите, от които вкусих.
Има музи на омаята. Кошници
със диви ябълки събират.
Аз не чакам да узрееш за наслада. В залеза
изумрудените ти очи запалиха гората.


АДАМОВА ЯБЪЛКА

Чакам да разцъфне
онази ароматна ранозрейка
и да събирам мед
с ухание на първа ябълка.
Преглъщайки вкуса библейски,
една едничка хапка
е достатъчна.


* * *

Събудих те.
Едно докосване
и миглите ти
като цвете се разтвориха.
Косата ти,
прегръщала най-пухения сън,
разказваше за водопади.
И капчици, събирани
от вятъра на моята фантазия,
се стекоха към извора ти,
Съвършеност.


* * *

Поезия на тялото
и желания.
Но странно,
как се сменят формите…
Когато ме погледнеш.
Разпуква се подобно на яйце
овалът,
стоплен в полога
на слънце и луна.


ГЕЙЗЕРИ

На думите ти обожавам ромоленето,
шепота на стиховете през април,
бистрите ти звънки бързеи,
по които клонче от страстта
се спуска.
За да го приемеш.
Във водовъртежа.
От теб извира пролетта,
любовните й гейзери се стичат.


ФИЛИГРАН

С фенерите по езерото плуваш
и моят глас като фитил до тебе стига.
Намятам те със синьото сияние. От себе си.
Подобно на завивка.
В твоя чест е всичко –
като в арабска приказка,
в която разточително издигам храмове.
Аз влизам в езерото бавно,
когато се разтваряш като водна лилия.