ПРИЧИНА
превод от румънски: Огнян Стамболиев
ПРИЧИНА
Господа съдии,
убиха ми времето.
Завърнах се, доброволец от фронта,
и видях, че на моето време
са отрязали:
сърцето, устата, челото.
Но и след туй не го оставиха намира.
Принудиха го да преживее дни – мъчения,
дни – сълзи, дни – машини, дни – волове,
и безброй други неща,
които не го интересуваха.
После започнаха да експериментират с него –
всякакви отрови:
мъки, страдания, нещастия,
сякаш това желаеше.
Удариха го смъртоносно по главата –
с парче съдба,
силно концентрирана.
Простете ми израза,
но това не беше живот!
И оттогава, ето ме, изгубен
и наполовина мъртъв,
очакващ реда си на опашката,
за да ви запозная с причината
тук, господа съдии
от Страшния съд!
ТАНЦУВАЙ, ДУША!
Танцувай, душа!
Отвори вратата на библиотеката
и танцувай!
Сред толкова умни мъже,
оставили главите си
в тези книги
като в подноса на Саломе.
Най-добрите ти другари
ти казват сега: танцувай!
Само ти ще можеш
да продължиш стъпките,
започнати от тях,
а красотата на играта
не бива да се губи.
ПОД ВРАТАТА
И днешният ден –
както обикновено –
ми беше тикнат
под вратата.
Сложих очилата на носа си
и започнах
да го чета.
Доколкото виждам:
нищо особено.
По обяд ще се натъжа,
тъй без причина.
И ще продължа да обичам светлината,
докъдето бях стигнал вчера.
Последната страница информира
за моите преговори с водата, планините, въздуха,
по повод техните абсурдни претенции
да влязат в моята кръв и в мозъка ми.
После обичайните новини:
за работоспособността ми,
за пътя на хляба,
за настроението.
/Но не прочетох нито дума
за състоянието на черния ми дроб!/
И къде ли са отпечатали
този мой живот,
пълен с недопустими
грешки?
ОДИСЕЙ
Помисля ли какво ме чака у дома,
не искам да се върна –
при жалките сватовници и
алчните женихи,
наливащи се с виното ми
вече месеци наред.
Къде са тръгнали да се обвързват
със старица?
Та Пенелопа вече одъртя!
Тя вечно хленчи и се сополиви!
Денем тъче килима,
а нощем го разплита!
Сякаш я виждам как среща ме на прага:
- Къде се губи, мъжо, досега?
- Войната в Троя водих, жено, не ми се карай!
- Така ли? А Агамемнон на Клитемнестра
защо отдавна се прибра? Не беше ли със него?
- Години десет изгубих в това море заради Нептун.
- Нептун го остави, кажи с коя си бил?!
Чак досега!
Чак досега!
О-о! Ще си направя къща аз,
там сред вълните,
да, шатра ще издигна, но далеч оттук,
ще ида чак при Сцила и Харибда!
КРАДЦИ
Стихотворение написах –
и то не ме остави да заспя.
Занесох го на село,
при моя дядо да го пази.
После написах друго,
изпратих го на мама –
под дюшемето да го скрие.
След туй написах още няколко
и ги изпратих на роднини,
с молбата да ги съхранят.
И все така, за всяко ново
намирах аз познат или роднина да го скрие.
А всеки мой приятел си имаше приятели,
готови тайната ми да опазят.
Така се случи, че сега не зная
къде е този или онзи мой куплет.
И ако някой ден крадци случайно
ме нападнат –
колкото и да ме мъчат и разпитват,
аз няма друго да им кажа,
освен че стиховете ми са
пръснати из цялата страна.
КОНЦЕНТРИЧНО
Ще ти потрябва днес
душата –
за рентгенова снимка.
Така че я свали от закачалката,
и облечи я в своя най-мистериозен,
ангелски, трансцедентален лик.
И погледни ме през ресниците си дълги –
та всяко косъмче от тях
да ме опари.
Сезоните да станат ясни
и прозрачни.
Дърветата отново да се превърнат
в кораби –
да се докаже,
че животът от водата
тръгнал е.
И нека птиците
наблизо да летят.
Единствено
избраните от тях повикай!
С криле те нека да направят
кладенец около нас.
А ние ще решим
дали сме изворите негови,
които никога не ще пресъхнат.
САМ
Студено ми е с тази риза
от букви,
през която влизат и излизат
всички стихии.
Вятърът – през А,
вълците – през Б,
зимата – през В.
А пък аз се мъча да опазя поне сърцето
с едно по-голямо заглавие,
но студът прониква
през всички букви.
Зле ми е с тази риза –
от букви.
Излизат толкова лесно през нея
дъха ми и ударите на сърцето.
През А,
през Б,
през В.
И азбуката се изпълва
единствено от мен –
поне за миг.
ЪГЛОМЕР
Ъгломерът от математиката
вече е нещо като
литературен инструмент.
С него можеш да прочетеш
без проблем хиляди книги.
Поставяш го върху първата страница
и четеш само онова,
непокритото от дървените му линии.
Обезсилени,
буквите се подуват
като препили вода жаби
и поглъщат смисъла
на посестримите си,
закрити от ъгломера.
Половината глаголи
те карат да ревеш,
разчувстван от трагедията в романа.
Да, ъгломерът може да се разпростре
и върху ежедневието ти.
Звуците, образите, думите
са прекалено големи –
затова слушай думите с помощта на ъгломера,
гледай всичко на този свят през него!
Не се влюбвай –
без ъгломер в джоба.
А вечер,
преди сън,
го сложи над главата си
и ще сънуваш
само сладки сънища.
КОМФОРТ
Блестеше ми доста силно Слънцето,
сложих те на прозореца –
вместо синя хартия.
Удряха ме твърде силно мислите,
сложих те на челото си –
вместо икона чудотворна.
Преследваше ме упорито Смъртта,
сложих те пред сърцето си –
като щит на Любовта.
Сега си отиваш –
ще спорят за мен разгневени
Слънцето, Смъртта, мислите.
Тъй и за Омир спориха –
седемте гръцки града.
