Димитър Мешински

Димитър Николов Мешински е роден на 15.04.1933 г. в село Телиш, Плевенско. Завършва основното си и средно образование в родното си село. Учи българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и през 1956 г. се дипломира с отличие. Завръща се в Телиш като преподавател по литература в гимназията и една година по-късно става директор на същото училище. След това е избран за кмет на селото, бил е и партиен работник. Дълги години е председател на Съюза на българските учители в Плевен. И като директор, и като кмет, организира интересни срещи на деца и възрастни с бележити българи, много от които негови приятели и състуденти - между тях са Константин Кисимов, Георги Струмски, Иван Динков, Благой Димитров, Слав Хр. Караславов, Илия Волен (с който са и роднини), Иванка Гръбчева, баба Елена Вапцарова, художникът Христо Бояджиев и много други. Издава съвместно с Любен Дунчев книгата „Учителското революционно движение в Плевенския край”, в която се проследява развоят на педагогическата мисъл до 1944 г. и участието на учителите в Деветоюнското въстание. През 1984 г. излиза книгата му „Присъда: безсмъртие” - за живота на Ламби Кандев. През 1997 г. се появява сборникът с разкази „Елицини цветя”. Подготвя за печат и книгата „Опит за характеристика на българския учител”. Сътрудничи активно на вестниците „Учителско дело” и „Български писател”. Умира през февруари 2001 г. Близките му подготвят сборник с неиздадени негови стихотворения.


Публикации:


Поезия:

ПАМЕТ/ брой 58 януари 2014


За Димитър Мешински:

ТАЛАНТЛИВ, ОБАЯТЕЛЕН/ автор: Георги Стойков/ брой 58 януари 2014