СЕЛСКА КОЛЕДА

Ярко Лаине

превод: Павел Славянски, Ристо Койвисто

Земята е студена и бяла - чаршаф от стаята за гости.
Черна е нощта, с коса на рамото
през прозореца наднича.

Сипе се снегът като хартийки.
Лази по бедрата светлина от огън. Пунш дими.
В притихналите сенки красиви са жените.

Студ и вълци вият.
                          В двора
гложди настървено зимата дървата,
бели птици спорят за месо червено…

Зъзнещи ратаи с борина в устата
като факли светят край брезите бели.
В нощта камбана бие.
                   Стопанинът пристига.
Шейната покрита е като ковчег с коприна.
Пръхти жребец припряно по бялата пъртина.

Децата пеят: „Стопанинът пристигна.”
Забива в прага брадвата, на пейката присяда.
Пивоксвас шурти. На бъчвата
                                     открадната е тапата.