МОТО

Магда Секей

превод: Петя Цолова

МОТО

Удариш ли ме, удара аз няма да ти върна -
ръката ми е слаба с лошо да отвърне.
Но знай: на мястото на падащото мое тяло
ще си остана аз - непадащо и здраво.


ПЛАТНОХОДКА

На върха на хълма бе онази стая.
Всъщност не и стая, а легло, прозорец.
Спеше ти. Но мене нещо ме събуди
и в съня се вряза като светъл прорез.

Езерото синьо идеше към мене,
през стъклата чисти светло то струеше.
А сред него в тънка утринна омара
платноходка ранна сам-сама блестеше.

Сам-сама. Щастлива в пустото сияние
носеше се леко като в огледало,
със платно от вятър утринен издуто
над вода-небе безгрижно засияло.

И летеше тъй над вечните пространства,
сякаш бях таз лодка светла аз самата -
и изконна, и далечна. Но дланта ти
в миг пробуди се. Пропаднах в дълбините.