ЧЕСТИТО, ГОСПОДА ОФИЦЕРИ ОТ НАТО!

Румен Воденичаров

Мненията на анализатори от Вишеградската група (Унгария, Полша и Чехия) изобилстват както с критики към Европейската комисия за нескопосното провеждане на украинската кампания, така и показват явна обида за пренебрежителното отношение към украинския народ, исторически близък на славянските народи.

Припомнят се идеите на панславизма, възникнал като идея в Чехия именно като форма на етническа съпротива срещу опитите за асимилация от Запада. Сегашната реакция е даже закъсняла. Пресните примери на антиславянска политика на Европейския съюз (ЕС) могат да започнат с бомбардировките над Югославия и нейното разпадане, изтласкването на славяните от Косово и унищожаване на техните храмове, дискриминацията на руското население в прибалтийските държави, пренебрежителното разглеждане на Украйна като второстепенна страна и постоянното унижаване на България.

Става въпрос за нахлуване в славянското цивилизационно пространство с цел да бъдат ликвидирани националните особености: чувството за свобода, запазване на собствената култура и историческа памет, способността да се обединяват народи без разделяне на свои и чужди т.е. всичко това, което е пречка за тяхното обезличаване и което може да бъде нежелан пример за други европейски народи.

Днешното разширяване на НАТО и ЕС е само продължение на провъзгласения в IX век приоритет на Свещената Римска империя, Първият  Райх (правоприемник на Западната Римска империя) - колонизация на славянските земи.

ЕС зацикли в Украйна. И как няма да зацикли след като Украйна като член на ЕС ще бъде принудена да купува1000 куб.м. руски природен газ за 460 долара, а в Митническия съюз (Русия, Беларус, Казахстан) - за 260 дол. Това означава украинските стоки да станат неконкурентни и предприятията, които изпълняват поръчки за Русия и руската армия да фалират, а безработицата да расте. Европейският съюз поиска от Украйна всичко, без да предлага нищо. Ако най-западните райони на тази страна са били някога владение  на Австроунгария и Полша, то останалата част има дълбоки исторически връзки с Русия. Но ЕС избягва да споменава нещо за културното и етническо  своеобразие на Украйна, както и за това ще играе ли някаква роля православието  при налагане на новите европейски ценности. Но Евромайдан, спонсориран и подтикван от Съединените щати, смята да продължи самоубийството на Украйна. Хората на Кличко имат две възможности: или да напуснат площада, или да продължат да шумят и громят. Те засега избират второто. Управляемият хаос трябва да продължи поне до Зимната олимпиада. Русия трябва да бъде сблъскана с Украйна, за да може последната  да бъде разделена. Частите вече са определени, остава да бъдат съобщени губернаторите. На Евромайдан малко преждевременно се раздава вече евро-борш. Но по всичко личи, че лидерите на УДАР вече са „переборщили (прекалили)“. Защото, който обръща полицейски коли и пали полицаи,  ще трябва да забрави приказките за права на човека.  На ход е Янукович.

„Посетете България, за да видите на какво ще заприлича Украйна, когато  стане членка на ЕС!” - предлага един украински журналист на хората запълващи площада в Киев.

Когато приемаха България и Румъния в ЕС някои русофоби се просълзиха, но по-трезвите анализатори веднага предупредиха: „Решението е политическо и даже геополитическо. С толкова цигани и корупция новите членки на ЕС могат само:

- Да бъдат нови, макар и неголеми пазари за транснационалните компании на силните държави

- Да служат за утайник на имигрантските вълни от Азия и Африка

- Да изпълняват ролята на нискотарифни (low cost), изнесени предни бази на НАТО (разбирай на САЩ) в бъдещи конфликти за природните ресурси на Близкия изток и Русия”.

Изминалата 2013 година  и бежанската вълна  от Сирия и другите страни, в които се налага американска демокрация с т.н. „мрежови войни”, доказаха и на оптимистите, че ЕС наистина сериозно мисли за „преодоляване на демографската криза (Кр. Георгиева)”. Не трябва да се залъгваме, че бежанската вълна е овладяна. Лагерите, за които ЕС отпусна щедро 6 млн. евро (?!) са само началото. Вълните от мигранти ще пристигат една след друга, ако не като резултат на войни, то като следствие от глобалното затопляне и природни катаклизми. И нашият поток на Запад, обезлюдяващ Отечеството, също няма да престане. На евродепутатът Станимир Илчев от партията на Секач Рилски му е трудно да обясни на колегите си в Брюксел, че много българи биха завидели на условията и издръжката на „бежанците”. Единственото  успокоение за българите е, че във Великобритания и Германия не ги наричат с обидни прозвища като „икономически емигранти” или „гастарбайтери”, а „мобилни европейци”.

Новата 2014 година е на път да докаже и последната „полза” от членството на България и Румъния в ЕС.

В суматохата около поредния скандал, свързан с Волен Сидеров и отцепването на Георги Първанов от Столетницата БСП американците ни тропосват 3000 либийци за военно обучение на наша територия. Между тях в новоскалъпената армия на „демократична” Либия може би са убийците на Кадафи и след това на американския посланик в Бенгази. Тези, които ще обучават нашите православни офицери,  в бъдеще ще „гонят Михаля”  в Пустинята и ще изтребват племената на незаконно сваления лидер на Джамахирията. Българският парламент мълчи, военният министър Ангел Найденов мънка нещо, но априори може да се предположи, че ДПС няма да има нищо против „борците” срещу светската държава да създават работни места за офицери у нас.

Още по-незабелязано, докато управляващите се вайкат за оставката на Калфин, ще мине още един геополитически номер на САЩ. А той е следният.

През последните две години Съединените щати се опитват да преселят от Ирак терористичната организация на иранските моджахидини МЕК (Моджахидин-е Халк). За целта след цели 16 години, през септември 2012 год. Държавният секретар Хилари Клинтън извади (както неведнъж се е случвало досега) въпросната организация от списъка на международните  терористични организации и великодушно предостави на своя приемник Джон Кери да се занимае с преселването на борците срещу режима в Иран. Шиитското правителство в Ирак гледа да се отърве от терористите, въпреки че в миналото те са свършили добра работа: 50 000 убийства включително убийство на президент, министър-председател и десетки висши ирански чиновници. След нахлуването в Ирак през 2003 година бойците на МЕК вече под контрола на САЩ са преподчинени на МОСАД с цел ликвидиране на учени, работещи за иранската ядрена програма. Очевидно е, че МЕК не може да мине за неправителствена организация. Тя е по-близка да печално известната Ал Кайда и талибаните - организации, използвани от американците, докато излязоха от техен контрол. Но затова пък Сирия, Ирак и Афганистан заплащат ежедневно кървава цена от тяхното съществуване.

 МЕК е все още под контрол, затворена в бивша американска военна база близо до Багдад. А след като е под контрол защо да не се премести в някоя друга страна от Коалицията на желаещите. България ще бъде ангажирана с обучение на новата либийска армия. Но Румъния е свободна, ще има на територията си американски бази и срещу добро  заплащане и малко натиск от НАТО би трябвало да приеме терористите на нейна територия.

Въпросът е в близко бъдеще румънското правителство да приеме в лагер до Крайова, недалеч от българската граница,   3000 ирански моджахидини.

Бъдещето ще покаже дали атентатът в Бургас, за който набързо обвиниха Иран, не е дело на МЕК.

А защо командирите на МЕК (разбирай САЩ) не са съгласни „борците за справедливост” да бъдат разквартировани в различни страни. Елементарно, Уотсън! Защото 3000 бойци с калашници биха представлявали сила, с която страни като Румъния, България, Молдова и дори Украйна  ще трябва да се съобразяват в случай на конфликт т.е. ако Евромайдан тръгне към радикални действия за разделяне на Украйна.

Когато мрежовите войни не дават желания резултат, се преминава към конвенционални средства и обикновена гражданска война (Сирия). Украйна може би я чака   ново изпитание, а България още през 2014 г. може да бъде въвлечена в нови силови сценарии благодарение на безкритичното късогледство на управляващите адепти на НАТО.

Защото „Хелзинки - 1975 г.” отдавна е мъртъв, а границите в Европа все още остават неустановени окончателно.

Така че, честита нова работа  „на ползу роду”, господа офицери от НАТО!

Честито и на вас, господа бъдещи евродепутати!