Славимир Генчев

АРИЯ НА СОКРАТ

Знам, че и другите
правят така;
че срещу ръжен се не рита;
че и палавата река
добре си знае коритото.

че здравият разум
не губи власт
като не вярва в пориви…
Чуват ли вътрешния си глас
превъзнасяните актьори?

Не, не става дума за театър,
а за врата в поле.
За да хванеш
големия вятър,
трябват големи криле.

Нека пак разиграват сценки
галениците
на деня:
невъзможно е да засенчат
вътрешната ти светлина.

Съществува изпитан лек,
по-горчив
от отровен корен:
ако искаш да си човек,
не прави, както правят хората.

БИБЛИЯ

Може човек
да си смени въпроса,
ала нрава си - не.
Доказателства, преки и косвени,
има десет поне.

Как да бъдеш и жив и свободен,
без да сториш
ни грях, ни злина,
щом числителят
е природа,
а знаменателят -
човещина?

Днес е вече въпрос на съвест
да си беден
или богат.
Няма място за недомлъвки,
щом човекът не ни е брат.

Всички гледат.
Но вижда Златото
оня, който
има очи.
Той въстава срещу вината
и не може
да премълчи.

В този век на компютърна правда
бих написал
и с паче перо:
ако можеш, стори добро.
Пък да става,
каквото трябва.

БЛИЗКА РАЗЛИКА

От години не правя гимнастика
и живея
несъобразно.
Гледам винаги ясно, надясно,
не предреждам и не се пазя.

Виждах използвачите
как допълзяват -
лъсваха като въшки на връх,
от който навреме бях слязъл,
за да не стана такъв.

Понякога разликата е много близка -
като между дървета и дърва.
И денят, и нощта
имат слънчев произход.
Никога не забравям това.

Когато врявата е самозванска,
а липсва определена вина,
има думата голямата тишина.
И то от последна инстанция.

Отговарям и без да ме питат
защо съм останал без дъх:
който обича височините,
той вечно си носи и връх.

ЕЛЕГИЯ ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Площад „Журналист”.
На спирката
вечно къкри гъмжило
и барелефът на Смирненски
гледа мрачно-унило.
Кандидати за журналисти
пъшкат на тема „Братя”,
нижат бисер след бисер
още на черновата.
Какво е братството, Христо?
Продължава ли дълго?
Някога ти написа
приказката за стълбата.
И днес който я изкачи,
се променя стократно:
вижда с други очи
своите бивши братя.
Помниш ли тия дрипави
братчета на Гаврош:
сто пъти света съсипаха,
та стана още по-лош.
Тъй е - уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя.
Но докога ще се лъжем,
че надвиват с добро
братята
по перо
братята
по оръжие?
Площад „Журналист”.
Неспирно
хора без братство крачат
под барелефа на Смирненски.
И нито виждат, че плаче.

ГАБАРИТИ

Броя минути, минават дни.
Дни отброявам, летят години.
Казвам истини -
никнат стени.
Сривам стени, за да мина.

Стигам донякъде, ала не знам
дали е късно, дали е рано.
Всяка посока ми дава рана,
а аз -
смисъл и разстояние.

Всеки вади
аршин и съд.
Но животът вечно не пасва!
Пътят сам си намира път.
Пътникът търси място.

Да, животът е по-просторен
от всякакъв мизансцен.
Дали обикновените хора
го правят обикновен?

Все пак нещичко вече знам
и на всекиго стискам палци.
Който може -
да бъде голям.
Без да прави
другите малки.