Карлуш де Оливейра

Карлуш де Оливейра (Carlos de Oliveira, 10.08. 1921, Белем, Бразилия - 1.07.1981 Лисабон, Португалия) е португалски писател. Един от родоначалниците на неореализма. Син на португалски емигранти (баща му е лекар). Две години след раждането му семейството се връща в Португалия, установява се в селце, северозападно от Коимбра. През 1933 г. се премества в Коимбра. Завършва историко-филологическия факултет в Коимбра (1947). През 1948 г. се установява окончателно в столицата Лисабон, но периодично посещава Коимбра. Сътрудничи на издания като „Нов певец” и др. Още като студент издава първия си сборник стихове („Пътешествия”, 1942), а след година романа „Къща върху дюни”. През 1944 г. се появява романът „Вълк”, следват „Бедната майка” (стихове, 1945), „Провалената реколта” (стихове, 1948), „На дъното” (роман, 1948), „Слизане в ада” (стихове, 1949), „Хармонична земя” (стихове, 1950), „Пчела под дъжда” (роман, 1953, екранизиран 1971, преведен и на български) „Кантата” (стихове, 1960), „На лявата страна” (стихове, 1968), „Микропейзаж” (стихове, 1968), „Между два спомена” (стихове, 1971), 2 тома събрани стихове (1976), „Пасторал” (стихове, 1977), „Краят на земята” (роман, 1978), „Изобретателят на игри” (проза, 1978). В стиховете си възпява хората и пейзажа на родната земя, с голяма сила изобразява трагичната съдба на народа. Обръща се към най-древната и плодотворна традиция в португалската поезия - фолклора, чийто корени водят към средновековието. Освен със стихове и проза се занимава със събиране на португалски фолклор, издава двутомник с португалски приказки (1957). Вярва, че човекът трябва се бори за преобразуване на социално-икономическата система. Умира в дома си в Лисабон. Творбите му са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, руски, български.


Публикации:


Поезия:

СВОБОДНИЯТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 58 януари 2014