Величко Нешков

Величко Нешков Тодоров, български прозаик и драматург, е роден на 01.10.1914 г. в Пордим, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, Плевен и още като ученик сътрудничи в „Златоструй” и „Септемврийска победа”. Работи като редактор във в. „Народна армия” и в Комитета за изкуство и култура. Участва в Отечествената война като командир на тежкокартечен взвод. Автор е на повести, романи и драми, сред които: „Изпитание”, „Настъпление”, „Честта на ескадрилата”, „Разсъмване”,”Бели пътища”, „Командири”, „Горещи следи”, „Плевенската клада” и др. Член на СБП. Носител на държавни отличия. Умира на 07.02.1991 г. в София.


Публикации:


Проза:

ИЛИЯ ГЕНЕВ/ брой 58 януари 2014