ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
стихотворения за деца
ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
Ама че са странни
възрастните хора.
Все работят, учат,
все за нещо спорят.
А пък могат топка
всеки ден да ритат.
Могат да поспиват
сутрин до насита.
Десет кока коли
могат да изпият.
Могат в гардероба
даже да се скрият.
Могат, но не искат
възрастните хора…
А пък аз не искам
да порасна скоро.
ЗАЩО ЛИ
Направих пак беля
и мама скокна - пляс!
Така ме заболя,
но не издадох глас.
Боли ме мен, обаче
защо ли мама плаче?
РЕД
Татко се присмива:
В чантата на мама
всичко има,
ред обаче няма.
В чантата на татко
всичко разпилях,
ред обаче
също не видях.
КУЧЕТО НА ЛЕЛЯ
Мама най-случайно
срещна леля -
с нея вече час
не се разделя.
А пък аз от скука
що да сторя -
с кучето на леля
си говоря.
БЕЗ ТАТКО
В къщи за това не се говори -
смеем се, но радостни не сме.
Всеки сам със мъката се бори -
ако плача, плача насаме.
Мама с поглед казва: „Забрави го”,
ама как да го забравя, как?
Видя ли моливи, шах и книга,
и сърцето ми се свива пак.
Вечер на вратата мама срещам,
с нея бях на кино неведнъж.
Колко искам мама да усеща,
че до нея е пораснал мъж.
ПАНЕЛЕН БЛОК
Някъде будилник иззвъня,
а навън е още тъмнина.
И водата от чешмата
почна песничка позната.
Зашумя клозетното гърне -
то да беше млъкнало поне.
Пак заскърца асансьора,
пълен със бъбриви хора…
В блок панелен никой не търпи
ученик до късно да поспи.
ПОДСТРИЖКА
Как да се подстрижа, как? -
плахо се оглеждам пак.
Мама иска да приличам
по прическа на момиче.
Кака ми показва книжки
с най-модерните подстрижки.
Татко влиза в спор
за подстрижка на боксьор.
Включва се и моят брат -
не обичал стриган врат.
Чуйте, как ще се подстрижа,
туй е само моя грижа!
