Леонид Мартинов

превод: Кръстьо Станишев

Наистина как всичко туй се случи?
С какво започна двадесети век?
Редееха гори, мълчаха ручеи,
но в димното небе със тласък лек
аероплани хитро се извиха
и не им прегради мъглата път.
И на земята бързо се явиха
решилите се да спасят светът,
богата, плодородна да направят
земята, страдала до този миг…
И същност на държавен строй престават
да бъдат клупа, кървавия щик,
затворите разбити са и няма
изкуството да бъде мъртво вече…
А ти на туй не бе свидетел само,
на всичко нека са свидетел вечен
старинни кули, камъкът ронлив
на вековечните стени студени.
О, ти не си свидетел мълчалив,
виновник си за всичките промени!
Не вихър, който пее или вие,
пробуди умовете и душите!
Виновни са великите събития
и техните творци - сме само ние!