Васил Иванов

Кралят:

Мъжът за битки, вярвам, е роден.
Това ще кажа, питат ли ме мен.
Отново в бой и мечът е в ръката,
и пеят като струни стремената.

И тъй като съм отговорен крал,
радетел съм на строгия морал,
че имам опит с моята кралица.
С ключенцето превърнах я в светица.

Аз зная, че представя си, горката,
как връщам се и мие ми краката.

Кралицата:

Ах, мили Боже, моя скъп Артур
отново ще върти Ескалибур.
За кой ли път!? И как не му омръзна!?
Студено е леглото ми и зъзна.

Какво от туй, че сядам аз на трон,
когато предпочита своя кон!
А тази самота не ми понася!
Коланът девствен май че ще ръждяса.

В стомана пак заключи ме келеша,
не мога даже и да се почеша.

Ланселот:

Със крал Артур не ми се ходи днес.
От похода изскубнах се с финес.
Причините ми са благоприлични.
Навехнат пръст - изкарах си болнични.

Кралицата ми хвърля поглед плах,
а уж след краля стене - ,,Ох!” и ,,Ах!”.
Гуинивиър, не на мене тия!
Железните ти гащи ще разбия!

Ревнивите съпрузи в миг изгарят,
че другото ми име е ,,Ключарят”.

Мерлин:

Със кралят мой приятели сме стари.
Той с мисия една ме натовари,
че знае се: Кралицата е дива,
в акъла лека, доста е шавлива.

Заел съм се безкрайно отговорно,
честа му ще опазя аз безспорно.
Залагам жезъл, диплома, брадата,
че няма никой да я разпечата!

Магията ли!? Само аз си зная!
На Ланселот ще сипя бром във чая!

Шутът:

Каквото и да стане, то накрая,
естествено, че аз ще ям калая!