ЦЕЛ

Айше Рубева

- Я, виж, к`во е това? Ама туй е „Щастливият принц”! - с треперещи пръсти скитникът изрови от боклука книга с гланцирана подвързия. Види се, бе специално издание, на титулната страница прочете „На Мими с много обич! Мама”. Сложи в торбата книгата и продължи да търси други като се тюхкаше и ругаеше целия свят.
- Ей, махай се оттам, това е моя територия, чу ли, дръпни си мръсните лапи, ще те убия! - неистово крещеше и тичаше с все сила към боклука просяк, размахвайки дебела тояга.
- А, на мен ли говориш? - учудено се отдръпна скитникът и вдигна ръцете си горе, за да даде знак, че е невинен.
- Ще ти кажа аз на тебе! Кого си питал, от кого взе разрешение, че ми ровиш боклука? От дека си ти, не съм те виждал преди? - още с пристигането си, задъхан от бягането, с всичка сила стовари тоягата върху главата на скитника, той падна в безсъзнание. Ругаейки яростно, просякът претърси торбата му, оттам извади три книги и къшей стар, мухлясал хляб.
- Лудият му с луд, за к`во събира книги, не си струва да се мориш за тях, вторични суровини дават много малко. - продължи да ругае и да рови боклука.