МРАЧНА ПРОГНОЗА ЗА БЪДЕЩА ЕВРОПА

Кай Муррос

превод: Румен Воденичаров

Най-голямата заплаха за европейската икономическа и социална стабилност, а дори и за физическото оцеляване, са демографският взрив на населението в развиващите се страни, световната икономическа криза, изтощаването на природните ресурси и глобализацията на икономиката.

Оцеляването на нашата (европейската) цивилизация зависи от нашата способност да решим тези проблеми, от готовността ни за решителна защита на Европа от опасностите на колабиращия свят. Голяма грешка би било да търсим решение на глобалните проблеми поотделно, тъй като те са взаимно свързани. Всеки един от тях е различна страна на Основния проблем. А още по-голяма грешка е да мислим, че някой друг освен нас, е в състояние и трябва да ги решава.

Основният проблем на нашето време възникна вследствие разпространение на последствията на западната научно-техническа революция в целия останал свят.  Светът загуби равновесието си, защото почти всички страни започнаха да изпитват промените, предизвикани от модернизацията. Научно-промишлената революция (НПР) започнала в Европа и издигнала успешно нашата цивилизация на върха, се разпространи по целия свят по начин, който не остави незасегнати традиционни култури.

Корените на проблема: НТР и демографският взрив 

Днешният демографски взрив има исторически корени, водещи назад в 18 век. След чумната епидемия в 14 век населението на Европа постоянно нараствало. Много са причините, поради които в 18 век смъртността намаляла значително и населението на Европа започнало да расте с темповете, които сега се наблюдават в Третия свят. Увеличаването на населението беше нашето „демографско оръжие”, което в съчетание с НТР и развиващата се промишленост осигурявало средствата за покоряване на целия свят.

Днес, след продължителен демографски преход, ръстът на населението в Европа е в застой и скоро ще започне да намалява. Исторически ние преминахме от фаза висока раждаемост +  висока смъртност към фаза висока раждаемост - ниска смъртност и накрая към фазата: ниска раждаемост - ниска смъртност, което на практика води до застаряващо население.

В същото време резултатите от НТР в Третия свят го доведоха до фаза: висока раждаемост - ниска смъртност  т.е. до демографски взрив.

Въпросът на живот и смърт за планетарната цивилизация е: Колко продължителен ще бъде демографският преход в страните от Третия свят?

Ако той продължи още 200 години, Европа е обречена. Тя няма да издържи и 100 години. Оказва се, че ние не сме в състояние да регулираме нарастването на земното население. Изключително трудно се оказва повишаването на жизнения стандарт на хората в Третия свят по пътя на създаване на промишлено развити общества. Именно това се случи в Европа между 1770 и 1970 година, но за страните от Третия свят подобно развитие изглежда просто невъзможно. Сметката е проста - за целта са необходими ресурси, превишаващи всички ресурси на планетата 4.6 пъти.

Важно обстоятелство в европейската история е фактът, че ръстът на населението се съпровожда с колонизирането на новите земи в двете Америки, Австралия, Сибир, Северна и Южна Африка, които поемат милионите от демографския взрив в Европа, а индустриализацията им осигурява поминък и жизнен стандарт.

Днес, след 100-200 години, ние се сблъскваме с нови вълни от мигранти, но вече в обстановка на пренаселен свят. Свободни земи не са останали. В Европа нахлуват мигранти от Третия свят, но тях ги очаква  само незначително подобряване на живота и като цяло те образуват нежелана социална прослойка. По такъв начин демографската експанзия, която на времето беше нашата сила, сега става наша слабост. Надвисва опасността от главозамайващо нарастване на населението извън Европа.

Но, както става в Природата, нарастващите популации ще колонизират нови територии. Населението на Третия свят ще расте до един критичен предел, след което ще последва колапс. А в страни  от Европа, САЩ, Австралия и  Канада се наблюдава напълно безконтролен приток на емигранти. Но, поглъщайки част от населението на Третия свят, ние само подпомагаме неговия ръст и приближаваме глобалната екологическа катастрофа. Защото е ясно, че бързото нарастване на население, което иска да увеличи своето потребление, може да доведе единствено до изтощаване на ограничените природни ресурси.

Съществуват оптимисти, които си въобразяват, че развиващите се страни ще съумеят да избегнат нашите екологически „грешки” с помощта на високите технологии, които потребяват по-малко енергия и ресурси и опазват чиста околната среда. За съжаление това са фантазии като се вземе предвид мащаба на проблема, огромната маса на населението и ограниченото време.

Прогнозата е, че в следващите десетилетия 1.2 милиарда жители ще търсят работа и ако се запази статуквото, само 1/4 от тях ще имат шанс да намерят такава.

От друга страна малко вероятно е в обозримо бъдеще науката да направи открития, които да увеличат запасите от природни ресурси, така че да се посрещнат растящите нужди на човечеството. А с изчерпване на ресурсите положението на страните от Третия свят ще се влошава още повече. 

Политическият колапс 

Много от страните на Третия свят могат да се разпаднат, тъй като масата на населението им достига критични размери. За много африкански страни съществуването им като държави е вече само спомен. Демографският взрив на населението предизвиква силен натиск върху обществените структури, което изостря конфликта между богати и бедни, тъй като увеличаването на бедното население изпреварва икономическия ръст.

С нарастване на напрежението в обществото възникват групи на политически и религиозни екстремисти. Възходът на радикалния ислям може да се разглежда и като начин за канализиране на възмущението на хората в мюсюлманския свят. В световен мащаб съвременните мегаполиси вече се превърнаха в инкубатори на насилие и организирана престъпност.

Нарастването на населението в света и изчерпването на ресурсите създават не само вътрешни, но и външни заплахи за бедните общества. Бъдещите войни  ще се водят за основни жизнени ресурси - вода, земеделска земя и, може би,  за чист въздух. Тези бъдещи войни ще бъдат екологически войни и в тях ще се решава съдбата на милиони хора. Страните от Третия свят е възможно да потънат в хаос и управлението на държавата да се окаже невъзможно. Днешният проблем с бежанците е само предвестие на предстоящия хаос. Броят на бежанците ще расте в геометрична прогресия. Все повече хора ще се спасяват с бягство от екологични катастрофи, а различаването им от политическите бежанци със задълбочаване на всеобхватната криза ще става все по-трудно. 

Глобализацията

Днешната икономическа дейност в развиващите се страни до голяма степен е следствие от изнасянето на западната промишленост в страни с ниски заплати, лоши условия на труд и липса на закони за защита на околната среда. Десетилетия наред икономистите ни  убеждаваха, че изнасянето на европейската промишлена база ще носи само ползи, защото ще  просперира целия свят. Извеждането на промишлеността от Европа, обаче, създаде два сериозни проблема: масова безработица и намаляване на данъчните постъпления. Загубата на работни места в промишлеността изобщо не беше компенсирана с нови работни места в сферата на услугите, така както предсказваше либералната икономическа теория. Случи се обратното - нискообразованите мигранти от третия свят превърнаха работата в сферата на услугите в съвременно робство, заплатите се понижиха, а условията на труд са под всякаква критика. Като следствие от това голяма част от „европейците” страдат от хроническа бедност.

Изнасянето на промишлеността превърна обширни региони на  Европа в депресивни пустоши, а хората в тях - в лумпени, обречени да живеят в нищета. Тази беда на постиндустриалната  ера се разширява все повече. Глобалната икономика превръща повечето бели европейци в безпомощни неудачници.

Ако ние, европейците, приемем това постиндустриално безумие, ще извършим бавно самоубийство. Властта и богатството на Западната цивилизация се дължи на промишленото производство. Ако днес доброволно се отървем от промишлеността, ще подкопаем основите на западната цивилизация. TV-шоутата и „Макдоналдс” няма да ни запазят нито властта, нито силата, нито гордостта на нашата раса. Необходима ни е интелектуална дързост да отхвърлим господстващата икономическа парадигма, която изсушава не само Европа, но и целия свят.

Извеждането на европейската промишленост в Китай и Индия спести на транснационалните компании (ТНК) плащането на данъци (в Европа). Липсата на достатъчно данъчни постъпления може да доведе до пълен колапс западните страни, тъй като те няма да бъдат в състояние повече да осигуряват на своите граждани основни социални услуги и поддържане на инфраструктурата. Взимането на още по-големи парични заеми не може да избегне тази клопка.

Като позволихме на ТНК свободно да изнасят капитали и производство, ние им разрешихме да господстват над нас. Ние им разрешихме да действат, без да се съобразяват със законите и да печелят от евтината работна сила на имигрантите и от подкупните политици.

Ние позволихме на ТНК да станат по-силни от националните държави, позволихме им да ни унижават, експоатират и обезкръвяват. Ние допуснахме ТНК да станат по-силни от самата европейска цивилизация. Ние повярвахме, че тяхното процъфтяване е и наше процъфтяване.

ТНК по своята същност не са нищо повече от „книжни тигри”. Това изобщо не са  естествени обединения от хора, имащи кръвно родство, обща земя и обща менталност. ТНК са пазари, на които хората  продават работната си сила. Те са основани на крехкото равновесие между алчността и доверието. Когато доверието изчезва, ТНК се разпадат.

Да се избавим от ТНК не е чак толкова трудно - тяхната власт е само илюзия и ние сме в състояние да се отървем от тях, стига да пожелаем. Те не могат да съществуват без естествени човешки общности. Това го изисква тяхната паразитна природа. ТНК изтощават националната държава, изсмуквайки нейната жизнена енергия. Държавата им е необходима само дотолкова, доколкото предоставя определени услуги. Но във всичко останало ТНК се държат като паразити, разрушавайки човешкото общество.

Съвременният капитализъм е силен  докато западните страни се задържат на границата на хаоса. Но в момента, в който те отслабнат, силите на хаоса ще излязат на повъхността и либералният капитализъм ще отиде в историята.

Промишленото производство, изнесено от Запада в Третия свят, стана най-голямата заплаха за екосистемите на планетата. Бедните страни плъзгащи се към хаос са неспособни и не желаят да се грижат за природата и да контролират предприятията. В Европа контролът върху тези производства би бил много по-строг. Конкурентното преимущество на развиващите се икономики става отсъствието на екологичен контрол.

Иронията на съдбата се състои в това, че Европа става по-слаба, когато нейните промишлени сили преминават в Третия свят, а това само приближава екологическата катастрофа (на планетата). 

Европа  е на прага на революция 

Европейската революция ще бъде в същотго време и екореволюция. Проблемите, с които трябва да се борим, са много. Ние (европейците) ще трябва да се борим с демографския взрив на планетата. Ние сме задължени да прекратим неконтролираната миграция от  Третия свят. От биологична гледна точка ние се сблъскахме с нещо като нашествие на гризачи. За тази борба са необходими решителни мерки, и залогът е твърде висок, за да бъдем вежливи и хуманни.

Ние трябва да защитим природата от хищничеството на глобалния капитализъм. Ние трябва да поставим преграда пред експлоатацията на слабите страни на  Третия свят от корпорациите. Огромни части от нашата планета са превърнати от тях в гигатско бунище.  Но това, което правят тези дяволски изчадия в Третия свят, рано или късно засяга и нас. Промяната на климата и замърсяването на природата нямат национални граници.

Но пределно ясно е, че тези промени не могат да бъдат възможни, ако властта остане в ръцете на алчните капиталисти и продажните инфантилни либерали. Ние никога няма да осъществим нов технологически скок, ако ТНК  продължат да саботират нашата икономика, използвайки евтината работна сила, подпомагани от корумпираните правителства на страните от Третия свят.

В следващите години Европа ще се изправи пред предизвикателства, които до неотдавна бяха просто немислими. Ситуацията за последните 40 години коренно се измени. От оптимизма на следвоенните години ние се оказваме на границата на оцеляването. Но за нас, европейците, отбраната не е оптималния избор. За първи път в историята се сблъскваме не с проблем на отделни народи,  а на цяла цивилизация. Тази криза ни задължава да реагираме съвместно като единна европейска нация, защото борбата ще бъде не на живот, а на смърт.

2013 г.