ВЛЪХВИ
превод: Тихомир Йорданов
ВЛЪХВИ
Родени през четирдесет и втора, трета,
деца сме на война проклета.
Какви са влъхвите, които посред смърт посмяха
да се склонят над нас със обич и уплаха?
Тогава носели за нас такъв подарък:
сухар, размекнат в слюнка, без заварка,
и скилидка чесън за захранване първица,
поили са ни от Нева с водица.
И нещо са ни шепнели тъй тихо, тихо
за чистите души и за живот усмихнат…
Но днес не помним нищичко такова,
ни тези влъхви, ни предсказващото слово.
Във зимата блокадна, мразовита,
покланяли се те на младенците неповити,
дарявали ни своя къшей хляб, защото
и ние трябвало да вкусим от Живота.
НЕВСКАТА ПЕТА
Вървя по ходници познати.
Надниквам в празния блиндаж.
Смълчана, мокра е гората,
на моята душа межда.
Окопи и окопи до окопи.
Четирдесет и първа налетя.
Зад тридесет земи лежи Европа,
не ни очаква още тя.
Победата в окопите засяда.
И ротният е още жив.
С комбата двама след обяда
тютюн попушват си лютив.
Димът се вие на краваи.
Военният лъжлив покой.
И никой тук съдбата си не знае,
незапознат е с нея той.
Тя по лицата в миг изопне
лъча премигващ вместо знак.
Вървя по коридорите окопни
в четирдесет и първа пак.
В ПАМЕТ НА МАМА
Вкъщи вече не копират
и не шият - вече не.
Замъци не се бродират,
кръстче българско поне.
Как бродираха по-рано!
Сръчно бод след бод редяха
след ужасната война.
Вечер вземаха гергефа,
бързи куки и плетяха
в абажур от тишина
все възглавки, цветна всяка,
и пердета, и зимбил -
колко бяха, дали някой
някога ги е броил?
Как подбираха конците -
багри, шарки, чуден свят!
Как се грижеха жените
да е топъл всеки цвят!
В онзи мир подир войната
красотата разцъфтя:
и в душите, и в полята
все цветя, цветя, цветя…
Всеки нека е обичан,
и да няма тук убит -
с бод и кръстче е закичен
следвоенният ни бит.
