ОБРАЗ И ПОДОБИЕ

Борис Бухчев

ОБРАЗ И ПОДОБИЕ

Създаде Господ първия човек
по своя образ и подобие
и се зарадва на творението си.

След време хората създаваха децата си
по своя образ и подобие
и се напиваха от радост.

И всяко поколение все повече
от Бога се отдалечаваше.
Сега човекът няма нищо общо
със образ и подобие на Бога.


ИЗМЕРЕНИЕ

Ако душата остане безпътна,
всички пътеки остават ненужни.
Крачат подметките, спрял е човекът,
няма начало, пристигане няма…

Всяка пътека започва в душата.


ПЪТУВАНЕ

Из пустинния пясък крачат камили.
Не е мираж.
Истински са камилите.
И пясъкът е истински,
и жаждата,
и умората,
и товарът,
и протритата кожа от ремъка.
Истинска е и приказката
„Я камилата, я камиларя”.


ПРАЗНИНА

Кафенето на „Богориди”,
под чинара, до грамофона
има нови стопани,
нов мокет,
нови мебели.
Само Мира я няма там.

Колко хора минават и спират,
но очите ми търсят Мира.

Може би тя си пие кафето
в кафенето на бялото облаче,
преминаващо над чинара.

Много хора.
Един като липсва,
празнина в сърцето си усещаш.


ПРОЛЕТНО

Казват, че днес е пролет.
Казват по радио София.
Минала по небесната сфера
и календара ни земен отворила,
за да намери адреси забравени.

Но пролетта ще пътува най-дълго,
докато стигне душите на хората.


СЪЖАЛЕНИЕ

Горкото куче - казвам -
как го бие стопанинът жесток,
а то дори не лае, а се свива.
Дали е чуло изразът човешки,
че храни куче да те лай е лошо.

Горкото куче…
Ами аз горкият,
какви ли не обиди съм понасял
и повече от кучето се свивах
пред силния,
за късче хляб горчив.


ХАРМОНИЯ

Скала и храст,
бреза и бор,
чемшир и здравец -
един до друг съществуват,
всеки на своя корен.

За всички има място
под Божия простор,
преди да се яви човекът.


ОРЕХИ

Дивият орех,
посаден от ръката на вятъра,
украсява градината
със червена прическа.

Другият орех,
посаден от ръката човешка,
гледа проскубан,
повяхнал и грозен.

Той напълни чувала
с плодове съблазнителни,
но ще зимува
със сакати ръце.


СТАРИЯТ ЧОВЕК

Седи до сгърбената порта
и цял ден спомените вдява
във счупена игла.

Тежи пътеката,
тежат краката,
денят е пълен със олово.

А вечерите са объркани
като кълбета стара прежда.
И нишката все по е къса.


БЕЗВРЕМИЕ

Уморени са очите,
уморени са нозете,
думите са глухонеми.


КРАЖБИ

Когато му откраднаха заплатата,
човекът се оплака на съседите.

Когато му откраднаха хладилника,
човекът писа жалба до полицията.

Когато му откраднаха надеждата,
никой вече не видя човека.


ПЛАЩАНЕ

За решетките на прозорците
платих цяла заплата.
За решетките на вратата
платих с човешки живот.
За страха зад решетките
ще заплащат и внуците.


ДВЕ ШЕПИ

Две шепи грабнах от реката.
Не беше същата вода.
Движението беше спряло.
Като строшено огледало
върху дланта стоеше тя.


УЛИЧКА

Уличка като капиляр.
Автобусът е тромб сред нея.
С черна челюст капак от ковчег
е захапал прозорчето ниско.
Всички улички знае Косачката.


НОКТИ

Трета вечер нокти драскат
по тавана на съня ми.

Драска котето бездомно.
Вчера го видях удавено
във една крайпътна локва.


МИСЛЯ СИ

Мисля си за врабеца,
който отказа да пее в клетка,
който отказа да яде
и да пие вода от паничка.

Срещу него бе другата клетка
със канарче - щастлив затворник.

Бе родено канарчето в клетка.
То не знаеше що е родина
със свободно небе, без решетки.
То не беше втопявало човчица
в ранно утро във капка росица.