ПРИСЪДИ

Ставри Борисов

ПРИСЪДИ

Сутрин пиша по няколко стиха.
Вечер се произнасят присъди.
Може би
защото всичко утихва
и е някак по-мъдро.
И на този трибунал странен
няма зрители
и няма плач.
Моите стихове са призованите,
аз - съдия и палач.
Всяка сутрин мама събира
листите изпокъсани
                     и ги крие.
Във очите и жал съзирам:
“Сине, ти си детеубиец!”
А сърцето ми е тъй голямо -
Млечният път да побере.
Мъчно ми е малко за мама,
че не може да го разбере.


БРАТСКАТА МОГИЛА

На мрамора чер изгряват
незалязващите ви имена:
всяка сутрин край тях минавам
с уравновесени рамена.
Знам, че ме гледате - и нека
по нещо приличам на вас,
но си имам своя пътека
и говоря със своя глас.
Моя болка ме буди, моя песен,
и минавам оттук
не за да ми е цял ден лесно
и да се наричам ваш внук.
А защото измервам небето
по ръста ви съвършен -
и към вашите милион сантиметри
искам да сложа един и от мен.