Иван Манжура

Иван Иванович Манжура, украински поет, фоклорист и етнограф, е роден на 19.10.1851 г. в град Харков в семейство на дребен чиновник. Първоначалното си образование получава в околийското училище на град Белгород. След това учи известно време в Харковската гимназия, но е изключен за „непокорност”. През 1870 г. постъпва в Харковския ветеринарен институт, откъдето е изключен като „неблагонадежден” (1871). Оттогава живее в Харковска и Екатеринославска губерния, в началото на 1870-те г. повече от две години обикаля из тях - записва народни песни, приказки и легенди, които излизат през 1890 г. в отделна книга - „Приказки, пословици и т.н., записани в Екатеринославска и Харковска губерния”. През 1876 г. участва като доброволец в сръбската армия в Освободителната война на сърбите срещу турските поробители. След раняването си се завръща в родината си, заселва се в Екатеринослав (1884), сътрудничи на вестник “Екатеринославский листок”, сп. “Степь”, в. „Днепр”. Много от събрания от него материал е включен в “Сборник малорусских преданий”, издаден под редакцията на Драгоманов, в “Киевская Старина”, във II и VI том на “Сборник Харьковского историко-филологического общества” и др. “Сборник малорусских песен” - исторически, семейни и празнични - остава в ръкопис в архива на Харковското историко-филологическо общество. Печата статии в екатеринославските вестници “Губернские Ведомости”, “Днепр”, “Степь” и “Юбилейной Листок”. Изявява се и като талантлив поет; А.А. Потебня издава през 1889 г. в Петербург малък сборник със стихове на Манжура - “Степови спивы та думы” (”Степни мисли и песни”). Някои други стихове са публикувани от Н. Сумцов в “Киевска Старина” (октомври 1893). Стиховете му включват правдиви описания на украинската природа и селския живот, езикът им е силен и изразителен, в много от тях е отразен бездомният, скитнически живот на Манжура, прекаран в бедност и болести. Използва псевдонима Иван Каличка. Стихосбирката му „Над Днепър”не е пропусната от цензурата. Превежда произведения на Некрасов, Хайне и други. Умира на 03.05.1893 г. в губернската земска болница на Екатеринослав, погребан в Севастополското гробище на града. Посмъртно, през 1894 г. е отпечатана книгата му “Малороссийские сказки, предания, пословицы, поверья, записанные в Екатеринославской губернии”.


Публикации:


Поезия:

В СТЕПТА И В КОЛИБАТА/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 57 декември 2013