Мигел Торга
Мигел Торга (псевдоним на Адолфу Курея да Роша), португалски поет, прозаик, драматург, есеист, е роден в селско семейство на 12. 08. 1907 г. в Сао Мартиню д’ Анта, провинция Траз-уж-Монтеш. Прекарва детството си в суровите условия на португалския планински север, изпитва всички трудности на селския труд. В периода 1919-1925 г. работи в плантациите на чичо си в Бразилия. Завършва медицина в университета в Коимбра (1928-1933). Работи като лекар в Лейрия, а от 1941 г. - като отоларинголог в Коимбра. Сътрудничи на „Презенса”, но се дистанцира рано от всички литературни течения. Издава първата си стихосбирка „Неспокойство” (1928), последвана от „Височини” (1933), „Другата книга на Йов” (1936), „Плач” (1943), „Освобождение” (1944), „Оди” (1946), „Nihil Sibi” (1948), „Песен на човека” (1950), „Мъки от чистилището” (1954), „Бунтовният Орфей” (1958), „Иберийски стихове” (1965), „Поетична антология” (1981) и др. Създава „Дневник” в 16 тома (1941-1994) и 6-томна автобиография „Сътворението на света” (1937-1981). Романи: „Пресен хляб” (1931), „Време за лозе” (1945), „Сеньор Вентура” (1943) и др. Книги с разкази: „Животни” (1940), „Разкази от планината” (1941), „Нови разкази от планината” (1944), „Обработените камъни” (1951), „Плененият пламък” (1976). Пиеси „Земя и море” (1941), „Симфония” (1947), „Рай” (1949), пътеписи: „Португалия” (1950), „Тире” (1955). Лауреат на много национални и международни награди: Международната поетична награда (1977), „Монтен” (1981), „Камоинш” (1989), наградата на Асоциацията на португалските писатели (1992), наградата на португалската критика за цялостно творчество (1993). Писателят е бил чужд на всякакви литературни групировки, почти всичките си книги издава като самиздат. Живял скромно в провинцията. Създава огромно творчество. В произведенията си поетизира селския живот с древните му традиции и селската природа, на която противопоставя потъналия в лицемерие социум. Важна особеност на творчеството му е дълбоката му връзка с родината и Пиренейския полуостров. Кандидат за Нобелова награда. Умира на 17.01.1995 г. в Коимбра на 87 г. Произведенията му са превеждани на десетки езици, сред които английски, френски, немски, испански, хърватски, румънски, български, норвежки, шведски, нидерландски, китайски, японски и др. езици. На български е издаден част от неговият „Дневник” (1990), „Разкази от планината” (1999) и др.
Публикации:
Поезия:
