ГРЯХ
- Добър вечер, г-н директор, оттук, моля! - покланяйки се, управителят на луксозния ресторант покани г-н Петров и съпругата му и ги съпроводи до масата им. Чинно до тях застана сервитьор, очаквайки поръчката.
Елегантната двойка привлече вниманието и завистта на всички в ресторанта. След като отпиха от скъпото шампанско, директорът поднесе на съпругата си подарък за рождения й ден - скъп диамантен пръстен. Присъстващите още по-втренчено впериха погледи към масата им. Г-н Петров се забавляваше истински от разиграващата се сцена, а жена му видимо се притесни.
- Ето, такава те искам, скъпа! - доволен поде той. - Хиляди пъти съм ти казвал, че обществото, сред което живеем, изисква от нас да изглеждаме перфектно. Крайно време е вече да оставиш тоя даскалък. Какво казват хората за мен: „Жената на влиятелния бизнесмен, г-н Петров, е проста даскалка!”? Току виж на следващите избори ме изберат за депутат, пък може и министър да стана, тогава пак ли ще ми правиш тия фасони?
Мира Петрова слушаше с наведена глава мъжа си и се мъчеше да сподави сълзите си.
- Вдигни красивата си глава и се усмихни, скъпа, виж, всички нас гледат. - С леден глас, усмихвайки се й заповяда. Мира вдигна глава и механично се усмихна.
- Точно така! - целуна й ръка - искаш ли да си вървим?
- Да. - едвам й се чу гласът.
- Господин Петров, свободен сте, адвокатът Ви чака в кабинета на шефа. - каза полицай и изведе бизнесмена от ареста.
Красимир Петров се стресна от ненужно учтивия глас на полицая, отпъди спомените от предишната вечер и тежко тръгна.
- Извинете ни за безпокойството, г-н Петров, надявам се да не сте останали с лоши впечатления от нас! - усмихвайки се, му подаде ръка шефът на полицията.
След като подписа няколко документа, придружен от адвоката си, се качи в бронирания джип.
- Лично министърът на вътрешните работи се разпореди за освобождаването Ви, каза да му се обадите, когато Ви е удобно, погребението е запланувано за вдругиден. - тихо докладваше адвокатът, но г-н Петров сякаш не го чуваше, гледаше втренчено в някаква невидима точка и мълчеше.
- Къде искате да Ви закарам? - попита шофьорът.
- В апартамента. - отговори с несвойствен за него тон.
Колата спря пред скъп, луксозен имот в центъра на София. Влезе в безлюдното жилище, застана прав насред хола и не знаеше какво да прави. След малко отвори вратата на банята, където се беше самоубила жена му предната нощ и където все още личаха стъпките на полицаите, дошли да разследват случая. Ужасен затвори вратата на банята, влезе в кабинета си, наля уиски и се сгромоляса на фотьойла. Пиеше жадно алкохола като се мъчеше да пропъди отдавна забравени спомени. Така се беше почувствал в нощта, когато нареди да убият човека, който му беше като баща, за да наследи не само бизнеса му, връзките му, но и да заеме мястото му в организираната престъпност. Така, благодарение на едно убийство, за една нощ, Красимир Петров се превърна в един от най-влиятелните и богати мъже в държавата. Тогава бързо се съвзе, защото възторгът от успеха бе много голям, а и мечтата му се изпълни - той дърпаше конците на управляващите, с него се съобразяваха всички така наречени престъпници, беше се превърнал в абсолютен олигарх. Това го правеше щастлив. Но сега беше потресен, не можеше да се успокои, да се съсредоточи, да се вземе в ръце. Любовта на живота му, жената, в която бе влюбен от детските си години, се самоуби. Беше безсилен. За пръв път, от може би 30 години насам, заплака неутешимо. Спомените го връщаха много далеч в годините. Баба му и дядо му, които го отгледаха в далечното планинско селце, майка му, която го остави десет годишен и замина да работи в чужбина, баща му, когото беше виждал само два пъти в живота си, селските деца, които му се подиграваха, наричаха го „копеле” и „турчин”, защото баща му беше турчин. Но над всички изгряваше образът на Мира - топъл, слънчев, усмихнат, дошла от близкия град за ваканцията при баба си и дядо си. Тя го гледаше толкова мило, както се гледа малко, сладко, улично котенце. Още тогава той си обеща да се ожени за нея. Срещнаха се случайно след години. Тя работеше като учителка, а той имаше проспериращ бизнес. Ожениха се. Роди им се син. Красимир Петров бе щастлив. Сбъдна се поредната му мечта. Обичаше я много, но винаги, когато я чуеше да се смее високо, в ушите му закънтяваха подигравките на децата от селото „копеле”, „турчин”, „копеле”, „турчин”. В такива моменти не знаеше кого мрази повече - майка си, която въпреки срама, решава да роди извънбрачно дете от турчин, баща си, който от страх пред семейството си, не поема отговорността и през май 1989 г. се изселва в Турция или Мира, която бе живата връзка с миналото му. И въпреки това я обичаше много. Обичаше я по особен, несвойствено жесток начин, наранявайки и нея, и себе си. Затънал в стремежа си да трупа пари и власт, не забеляза как живее тя. Наредил бе да я следят денонощно, но не, за да я контролира, а за да опази живота й. Знаеше, че има много врагове, много приятели от интерес и нито един доброжелател. На върха на пирамидата човек винаги е сам. Телефонът го стресна. Беше адвокатът.
- Г-н Петров, трябва да ви съобщя важна информация относно съпругата Ви, но не е удобно по телефона. Кога ще можете да ме приемете?
- Чакам те тук, ела.
Преди да дойде адвокатът, си направи силно кафе, за да изтрезнее и да се съвземе.
- Г-н Петров, предварително се извинявам за това, което ще Ви кажа, но… - мънкаше адвоката.
- Карай направо - заповяда той.
- Според разследването, което направих аз, жена Ви е имала любовник и преди да се разстреля е била в неговия апартамент.
Красимир Петров за миг спря да диша, студено попита:
- Кой е той?
- Един младеж от нейния клас, ученик в 11 клас. Ивайло Василев се казва. Живее сам, родителите му са в Испания. По едно време е продавал дрога за Хлебарката. Говори се, че жена му е помогнала да се измъкне и сега е чист. Проверих телефона й, имаше два есемеса от него, обяснява й се в любов. Ето адреса му, снимката му и телефона на жена Ви.
- Убийте го. Кой друг знае?
- Бодигардът, но той само я е проследил до адреса.
- Притисни го, ако се разприказва, го убий. Това остава тук. Нека да се знае, че не е самоубийство, а убийство, целяло мен. Жена ми е била убита по погрешка и е дело на нелоялна конкуренция. Да ме представят като жертва, искам всички да ми съчувстват. Организирай блясково погребение, достойно за съпругата на Красимир Петров. От тази ситуация искам да извлека максимална положителна реклама. Ясно?
- Да, г-н Петров, напълно. Извинете ме. - отговори адвокатът и излезе.
