Мануел да Фонсека
Мануел да Фонсека (Manuel da Fonseca, 15.10.1911 -11.03.1993), изтъкнат португалски поет и белетрист, е един от основоположниците на неореалистичната поезия. Роден в Сантягу ду Касем, област Алентежу. Учи в училище за изобразително изкуство, после се посвещава на журналистиката. Както и много други неореалисти, той се интересува най-вече от живота на селото, изобразява в големи подробности особеностите на селския бит. Наред с това творчеството му има критична насоченост. Затова, че присъжда награда на арестувания по това време анголец Луандину Виейра, писателят лежи в затвора. За жителите на провинция Алентежу, родно място на писателя, разказват романите му „Серомайор” (1943), „Aко посееш вятър…” (1958), „Време на самота” (1973), сборниците с разкази („Ново село”, 1942; „Кварталът”, 1945, „Огънят и пепелта”, 1953) и стихове („Розата на ветровете”, 1940; „Равнина”, 1941; „Пълни събрани стихотворения”, 1958, „Поетично творчество”, 1984) и др.
Публикации:
Поезия:
