Йозеф Михалкович

превод: Пенчо Симов

Татко искаше дърва да цепи,
с пръст окървавен дойде накрай.
Мама само шета и ни казва:
ей сега ще сложа чай.

Ние се споглеждаме, бърборим
за училището с весел глас.
Мажем локвички от чая
върху масата пред нас.

Татко взима чаша - в тия пръсти
е необичайна тя -
и засърбва, и засърбва
със небръсната уста.