Рудолф Хенц

превод: Кръстьо Станишев

КЪМ МОЕТО АЗ

От много улици
аз те довеждам обратно,
свято Аз.
Опиянението на мирското братство
не е повече щастие,
откакто посред тълпата от имена
на позорен стълб ти си изправен,
а всеки празноглавец се смята
                               за аристократ,
когато те заплюва.

Остани вътрешно спокоен,
и когато си само
вече забравена,
последна светлина.
Щото тълпата тъпа
не те стъпква, преди да те сломи.
Остани безмълвен, остани стихнал,
докато твоето време пожелае да започне:
новото Ти, истинското Ние,
остани стихнало, мое Аз,
остани в мене.

Ти - последен остров на Бога,
убежище на времето, остани мое.
Не позволявай да те залеят,
и да те обхване опиянение!

Следващият час на световното време
вече във тебе ще протече,
и без брат ти си изправен
в нощта на своя народ.

В ЕДНА ЗАПУСНАТА ГРАДИНА

До земното сърце я разорават
след бури диви куп развалини.
И пънове, които обвиняват.
Безсмислено тук нещо все кълни.

Подобно праземя сега пустини
разчистват тук. Не бе ли твой имот?
Твой остров, твои брегове старинни?
Течеше в клони твоя кръв и пот.

Ще бъде всичко ново, голо, равно.
Дръвчетата - досущ лехи, уви.
Градина на печално остаряване,
което духом в пустошта върви,

готово да дари със име бъдното
и с новото да бъде ново. Ти
очаквай, семената стари хвърляй!
Очакване безмълвно в теб тупти.

УТЕШЕНИЕ 1961

Които ни раниха, говорят да обичаме
                                                        раните.
А и варвари не оскверняват земята.
Земя, заради любов звезда велелепна!
На демоните слугите надменни,
самоосакатени и хилави,
и хитрите търговци на святи слова,
не ни смущават.
Как без разруха бихме понесли
толкова много красота,
как без техния варварски викот -
прошумоляването на крила ангелски?

СЪБЛЯКЪЛ ПАЕТИ ЛЪСКАВИ

Съблякъл паети лъскави
и всякакви сладости,
от мъглата тамянна
Той пристъпва сред нас,
за нас Разпнатият,
братът,
предчувстваният Бог
за човеците.

ДУШИ НА ПОКОЙНИЦИ

Души на покойници,
земята напуснали,
вълни във пространството,
светлина невидима,
викове неуловими,
неизмерими трептения,
милиарди души.
Само Бог знае тяхната численост.

САМО ОЩЕ ВЕДНЪЖ

Една вечер през късното лято
да седя в своята градина,
в ръката със света-ябълка,
и ръката ми да не трепери.

ОТ ВСИЧКИ ДАРОВЕ БОЖИИ

От всички дарове Божии във наше време
най-важният дар е самотността.
Любовта може да бъде блудкава,
а надеждата да погине в сърцето ти
                                                вярващо,
и когато не откриваш правила и повели,
без съветник стоиш, без пълномощие,
без нотна гама във съвестта си,
пръв издържа най-строгия изпит,
смазващата, ужасната, великолепната
                                                 самотност,
ти си сигурен, и пред себе си също.