ПОМНЯ ТЕ, АМАНДА
превод: Никола Инджов
ПОМНЯ ТЕ, АМАНДА
Помня те, Аманда,
и улички мокри,
как бързаше към завода,
в който работеше Мануел.
С усмивка широка
и със дъждеца в косите…
Цялата твоя орис
беше във тази среща
с Мануел, с Мануел!
Само за пет минути
животът безкраен беше.
Само след пет минути
сепваше те сирена
и в пътя обратен всичко
сияеше покрай тебе,
защото за пет минути
разцъфваше цяла ти.
Помня и тебе, Аманда,
и как той тръгна за планината,
как никому зло не стори,
как той тръгна за планината,
и само пет минути
бе неговото сражение.
Сирената много пъти
за работа те подканя,
не се върнаха мнозина,
не се върна и Мануел.
Помня и тебе, Аманда,
и улички мокри,
как тичаше към завода,
в който работеше Мануел.
ДУША ОТ ЗНАМЕНА ОБВЯТА
Там,
в дълбокото на земята,
не спиш, не си заспал още, другарю, братко,
сърцето ти долавя как пролетта цъфти,
като тебе
тя ще политне с ветровете скоро.
Там,
с лице към слънцето зарит,
новата земя покрива твоето теме
и ще потъва коренът дълбок,
за да се роди цветето на новия ден
и до твоите ранени нозе
ще се докоснат ръце и бедняк
наесен
и твоята смърт много живот ще донесе
и много хора ще тръгнат след теб
със песен!
Там,
където престъпникът се е скрил,
твоето име избликва с нови имена,
който крилете ти опожари -
не ще да угаси искрата у бедняка.
Тук,
братко мой, тук, на земята наша,
душата ни, от знамена обвята,
напредва
срещу страха зловещ.
Ще победим!