ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ ДЯДО КОЛЕДА?

Юлия Момчилова

Вече цяла година джудженцето Джуджи мечтаеше да стане Дядо Коледа.
- Добре, но още си малък. Ще трябва да почакаш, докато пораснеш - опита се да му обясни Дядо Коледа. - Даже и на училище не си тръгнал, много неща не знаеш…
- Знам! - намуси се Джуджи и загледа много сърдито. - Знам достатъчно, за да мога да разнасям коледните подаръци.
- Така ти се струва. Но ако догодина се учиш добре, ще те взема за помощник.
- Какъв помощник! - обиди се още повече Джуджи. - Аз не искам да бъда помощник. Аз искам да бъда истински Дядо Коледа.
Джуджи беше упорито джудженце. То издебна, когато Дядо Коледа легна да поспи преди дългия коледен път, облече дебелото дядоколедово палто, нахлупи на главата си топлата дядоколедова шапка, нахлузи ските си, метна на гръб чувала с подаръците и се спусна по снежната писта в гората.
Първо се отби при катеричката.
- Здравей! Аз съм Дядо Коледа! - представи се Джуджи и тържествено й подари един голям морков. Катеричката примигна озадачено и една не се разплака, защото искаше шишарка, пълна с вкусни семенца.
След това Джуджи отиде при Зайко. Опита се да се сети какво обичат зайчетата, но не можа и накрая подари на Зайко кокалче - да си го гризка. Зайко занемя от изненада.
После Джуджи спря пред хралупата на Мецан. Мецан спеше дълбоко, похъркваше леко и сънуваше своя коледен подарък - сладък, дъхав кехлибарен мед. Но Джуджи въобще не знаеше какво най-много обичат мечоците, затова остави до главата на Мецан една голяма шишарка.
Много доволно от себе си, джудженцето реши, че е свършило добра работа в гората и слезе по стръмната пътека в селото.
В коледната нощ момченцето Зарко чакаше Дядо Коледа и не искаше да заспи, докато не го види. Джуджи почука на прозореца, представи се - аз съм Дядо Коледа! - и подари на Зарко жълъдче. Според него това беше най-хубавият подарък за момченцето Зарко.
После джудженцето отиде при кучето Шарко и насипа в паничката му сладък дъхав мед. На прасенцето Грухчо подари шарена книжка с картинки.
- Готово! Работата е свършена! - рече си Джуджи, уморен, но горд от себе си, ала като се огледа, с учудване забеляза, че никой не се радва на подаръците.
В това време Дядо Коледа се събуди и като видя, че палтото, шапката и чувалът му ги няма, веднага се досети:
- Ох, ох, ох! Какви ли бъркотии е забъркал моят непослушен внук? Ох, ох, ох!
Старецът бързо подкара шейната си по следите на Джуджи. Завари всички огорчени и просълзени. И животните, и Зарко веднага започнаха да му се оплакват.
- Успокойте се, успокойте се! - опита се да ги надвика Дядо Коледа. - Разбрах какво е станало. Сега ще оправим всичко.
Той извади от шейната още един чувал и всеки получи това, което обичаше, и което искаше.
А джудженцето Джуджи? Джудженцето Джуджи разбра, че не е лесна работа да си Дядо Коледа.