АРАМИЯ
АРАМИЯ
(Македонска песен)
Край Вардар ходи и плаче
девойка, клето сираче:
„Къде ми, либе, ти ходиш
защо ми, либе, не додиш?
Мен турчин мръсен ме сака,
а мойто сърце теб чака…
- Баща и майка затрил е
и бащин край упленил е,
пък ти забягна, замина
по тая чужда чужбина -
нито хабер ми допрати
що чиниш и що изпати…”
Размъти Вардар - разпени
води си бистри, студени;
повея вятър - подуха,
и думи жални се чуха:
„Не мога, либе, да стана -
глава ми тежка - горкана! -
не ми се дига снагата -
орли ми ръфат месата,
змия ми пие очите,
и дъжд ми мие костите…
—————————–
в. „Македоно-одрински куриер”, бр. 2, 1903
***
Не гледай че трепери ти сърдцето
Кат лист - в тез смъртните гърди -
Не гледай, че бледнее ти лицето
Пред страшните беди!
А посрещни съдбата грозна смело
С дух твърд и непоколебим -
И взри се в нея със открито чело
Горд и невъзмутим!
От що ще се боиш, човече клети?
Ил от тъмничний затвор як?
В тъмницата . . . душата тамо свети.
Но силно в черний мрак.
Във твоите пламенни стремежи тамо
Какво теб може да те спре?
Смъртта ли? - Нашта плът умира само:
Безсмъртний дух не мре.
През огън, през премежди и през бури
Върви към свойта дивна цел
И в слънцето - там в светлите лазури -
Се взирай кат орел!
София, 1899 г.
ГНЯЗДО
Печално, жалко, запустяло
Чернее гняздо в клонищата.
Фъртуна около завяла
И преспи срива в стърнищата.
А малкий дом е неприветен -
Не църка челяд там крилата:
Отдавна орлякът прелетен
Се дигнал с песен в небесата.
—————————–
сп. „Надежда”, кн. 2., 1900 г.
